Гай Ричи, Джордж Клуни и римейкът на „Гюле”

от на 2011-02-13
 

Гай Ричи - The Cannonball Run

The Cannonball Run” или „Гюле”, както беше преведен на видеокасетата, която имахме като малки, е един от най-любимите ни филми от детството, за който и до ден днешен си спомняме с умиление. От него е и една от най-цитираните от нас размяна на реплики: „Да те предупредя, аз съм Роджър Мур” – „Кой?” – „Роджър Мур!” (следва удар). Знаем, че е безумно, но понякога тези неща са отвъд здравия разум. А мацките с Ламборгинито… за тях просто нямаме думи.

The Cannonball Run

Поради тази причина, не сме безкрайно въодушевени от слуха разпространен от Badass Digest, че Гай Ричи може да режисира римейк на филма, въпреки че си мислим, че той би могъл да предложи нещо интересно, което да се отличава от относително еднаквите неща, които снима по принцип, още повече ако – както твърдят Badass – в главната роля наистина видим Джордж Клуни.

Предполагаме, че огромна част от вас не вярват на нито частичка от тази информация и това, което можем да кажем е, че и ние се чувстваме по същия начин. Въпросът е в това, че заинтересоваността на Ричи е била потвърдена от няколко източника, а ролята на Дж. Дж. МакКлур, изпълнявана от Бърт Рейнолдс в оригинала, звучи точно като нещо, с което Клуни би се захванал.

Дали ще излезе нещо от това и дали всичко е само въздух под налягане, тепърва предстои да разберем.

Вижте и трейлъра на оригинала.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Sick Spazmoid
    2011-02-13 at 16:35

    Този филм съм го гледал стотици пъти като дете, но не знаех как се казва на английски до преди няколко години. Сега не смея да го гледам, за да не си разваля спомените.

    Отговор

  • 2011-02-13 at 19:17

    И аз не съм го гледал скоро, но си пуснах в тубата разни клипчета и изглежда супер. :)

    Отговор

  • 2011-02-15 at 14:01

    Cannonball Run беше един от култовите филми от моето детство – видеокастката с ужасния БГ дублаж (направен от един човек), стоеше почто непрекъснато във видеото, и тогава като невръстен келеш се заливах от смях на ситуациите и най-вече следях с интерес изявата на Джеки Чан :)

    Горкичкият, доста голямо дърво беше и да не говорим, че екранното му време се състоеше в малко зле направени тупалкови сцени – беше просто забравим на фона на Бърт Рейнолдс – но нещо добро е произлязло от двете части.

    След връщането на Джеки в Хонконг, той заимства идеята за заснемането на outtakes в края на всеки свой филм от 1983 година насам :)

    Иначе скоро се опитах да ги гледам отново, но магията беше безвъзвратно загубена и като че ли актьорите са се забавлявали повече от публиката :)

    Имаше своите моменти, но не успя да генерира онова чувство преди години, когато гледах само филми за нинджи, майстори от Шао Лин и неизбежните филми на ван Дам и Сегал :)

    Отговор

Коментирайте