Черен лебед / Blаck Swan

... в полет
от на 2011-02-27
 

Черен лебед / Blаck Swan

Трудно е да живееш в образ. Понякога е много изтощително. Как да погледнеш към света, ако пазиш ревниво маската си. Те се градят с години (маските), удобни са за носене и понякога са много красиви – подобно на белия (или черен) лебедов пух… За да не бъда безскрупулната докторка, изкушена да направи дисекция (защото Аронофски не заслужава това!), днес свалям маската, за да споделя… страстта…

…Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе… Уилям Шекспир, „Както ви харесва”

Натали Портман

Както и да се опитвах да започна, нещо ми убягваше… Има едно особено усещане, чувство или намек за мисъл, които са толкова натрапчиви и в същото време толкова лесно се изплъзват, че неволно изругаваш всеки следващ път, когато ги изпуснеш… Мисълта витае около сюжета, работата на Аронофски, избора на Натали, музиката на Чайковски (и уникалния Клинт Мансел) и открива единствения център – страст. Силата е в самата същност на балетната самоотверженост, но страстта, с която тази филмова героиня отдава себе си на мечтаното превъплъщение, сякаш пронизва с болка всички главни заговорници в „Черен лебед”. И насладата им няма да е истинска, ако не споделят болката си с публиката. Мъчително е да си съвършен – но колко от хората в киносалона осъзнават този факт с кристалната яснота в мисълта на Нина, която продължава да тренира тялото и да изтезава съзнанието си. Амбицията да откриеш тъмнината в душата си, да пресътвориш страстта в танц, да устоиш на безскрупулността в постановъчните директиви (ледено-страстен персонаж на Венсан Касел) и да жертваш всичко в името на съвършенството – вибрирането на тези струни, опънати до краен предел, очертава образа на лебедовите криле. Натали Портман устоява на тежестта им – историята и режисьорът разчитат безпрекословно на нейната актьорска страст и тя достойно им се отблагодарява за доверието.

Мила Кунис

Скептични зрители може би ще открият егоцентричен, самовлюбен стремеж за победа на всяка цена, за триумф на „примата” над предизвикателната двойна задача – да бъдеш невинна чистота и мрачна страст в съвършено единство… И сигурно ще бъдат прави… ако не ги докосне онази режисьорска страст, с която Аронофски пропива всяка сцена, всеки детайл, ракурс и движение. Именно той е виновникът за уникалната притегателна сила, която завихри урагана на зрителския интерес и многобройните номинации и награди. Този режисьор отговаря за следача към сцената, на която излиза всеки от нас в личното си преживяване на неговия филм. В безмилостния сноп светлина душата застава на пръсти и знае, че ако има смелост да си го пожелае, ще получи крилете на лебеда. Но за да дръзне да ги разтвори, ще трябва да притежава и силата на страстта, която струи от филма…

Operation Kino: Огромни благодарности на Къди за ревюто.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2011-02-27 at 22:33

    Много спретнато и изчистено ревю :) Браво.

    Отговор

  • 2011-02-28 at 01:01

    Това ревю ми подейства доста комплексиращо :(

    Отговор

  • Milbo
    2011-02-28 at 01:24

    OK – мисля, че трябва да благодарим за ревюто и когато имаме нещо полезно да добавим ЗА ФИЛМА да го сторим – позволявам си предложението, защото идята е да се обсъжда филма, нали ? А тук има много за обсъждане – за филма имам предвид –

    Отговор

  • 2011-02-28 at 01:34

    Доктор Къди е машина. Огромни благодарности за това… откровение.

    Аз не успях да го гледам филма поради болест ( онази седмица изпуснах 4 филма баси!) :( и все още не мога да добавя нищо. Ще се радвам обаче да чуя ако вие имате какво да кажете. :)

    Отговор

  • 2011-02-28 at 01:37

    (blush) За мен е удоволствие, Дрин-сан! За теб – винаги! И аз благодаря – за възможността съм себе си 😉 И аз ще се радвам да добавяте още много и много неща! 😀

    Отговор

  • SnaL
    2011-02-28 at 15:06

    Ама супер ей!

    Отговор

  • Gabriella
    2011-03-01 at 00:08

    Ха, ха, безумно ревю, толкова много изхабени думи, за да не кажеш нищо :)

    Ама мноо емоция де, тра-ла-ла. Ех, не знаех, че режисьорът "пропива" със страст ракурси! Добре, че никой от пишещите тук още не е тръгнал да прави кино, че тогава ти да видиш "как душата ще застане на пръсти…"

    Отговор

  • 2011-03-01 at 03:44

    А Габриела може ли да ръси акъл там, дето нема да вирее?!

    :)

    Съвсем скромно.

    Отговор

  • Gabriella
    2011-03-01 at 12:01

    @legrandelf

    Моооже! Ама тогава нямаше да съм Габриела :)

    А относно ревюто на Къди – като пишеш за боза, не е нужно да пишеш толкова розово и бозаво :)

    Отговор

  • 2011-03-01 at 14:19

    На мен ми е лебедово, ама не розаво лебедуво, а баш черно(око) дебелебедово :)

    Иначе – да. Габриела е за предпочитане пред Габриел.

    Отговор

  • 2011-03-02 at 00:00

    @Gabriella

    Официално те каня да напишеш едно ревю на филм, който ти харесва. Моля те! Много искам да ти пусна един текст и после да гледаме коментари. Пък и да видим ти от какво и как се впечатляваш. :)

    Напълно съм сериозен!

    Отговор

  • break
    2011-03-02 at 00:09

    Какво да се прави, Габи…? Не всеки може да се сравнява с изчегъртаните от някоя мозъчна гънка мегаинтелектуални нордически напъни на Аки. И слава Богу…

    Отговор

  • 2011-03-02 at 00:12

    @break

    ОООО, ДААА! Печелиш награда за най-добър коментар, ЕВАА!

    Аки! Тррррртттт!

    Отговор

  • Gabriella
    2011-03-02 at 00:30

    Дринов – забавна идея, стига скоро да гледам филм, който ми харесва :)

    Отговор

  • 2011-03-02 at 02:05

    @Gabriella

    Ще почакаме! :) Ето сега Фест идва, предполагам, че все нещо ще изскочи. :)

    Отговор

  • Gabriella
    2011-03-02 at 13:46

    Засилила съм се да гледам Пина на Вендерс (по-скоро съм фен на нея), ама това не е точно за този форум :)

    Държа да подчертая, че освен Габриела (тук), нямам друга самоличност. То Габи и без това се получи доста сложна "персона" :)

    Отговор

  • Виво
    2011-03-02 at 13:58

    Много объркано ревю. Личи си, че филмът е повличл емоционално, ама явно доста е объркал автора…

    Отговор

  • 2011-03-02 at 19:35

    Щом върпоса за качеството на ревюто засенчи самия филм, сметайте 😀

    Сериозно, това е един от най-добрите текстове, които съм чел наскоро, самият той има стойност на произведение на изкуството!

    Отговор

  • 2011-03-03 at 01:05

    благодарим на всички – събираме яйца, гнили домати и повей на лебедови пера :) важно е стрелците да имат добър мерник 😉

    Отговор

  • Виво
    2011-03-05 at 03:16

    Днес имах щастието, най-сетне, да изгледам филма! Няма да го хваля, наистина е запомнящ се. Чудно ми е само защо Мила Кунис има толкова номинации за поддържаща роля, като Барбара Хърши я засенчва брутално!

    Отговор

  • 2011-03-07 at 01:49

    Щото Мила Кунис има по-хубави цици. :) За съжаление, не съм го гледал още и не мога да ти отговоря наистина.

    Отговор

  • На-ум
    2011-03-10 at 13:52

    Харесвам този сайт, но това е най-слабото ревю което съм чел. Като нямам предвид езика на текста. Ревюто няма АБСОЛЮТНО нищо общо с филма и темата на филма! ИЗОБЩО темата не е страстта и желанието за перфектност. Това не е филм за балета и убийствените тренировки и желанието за съвършенство и "балетна саможертвеност". Да, съвършенството го има, но то не е темата а детайл от комплексите на героинята. Това е филм за страховете и непозволените желания, за неосъществените мечти. За невротичния тип психика, който всеки човек носи в себе си. За една майка обсебила дъщеря си до степен да я повреди с безкрайните си очаквания, да й забрани да изпитва удоволствие и радост от живота. Забавлението е забранено, ако си го позволиш, означава да си платиш и да страдаш. Може би трябва да си преживял нещо подобно, може би е въпрос на житейски опит и осъзнаване на собствените комплекси, за да успееш да оцениш филма.

    Отговор

  • SnaL
    2011-03-10 at 14:26

    @ На-уум, оценявам различния поглед, но малко дразнещо стои в началото на твоя пост "…най-слабото…". ЗА МЕН ревюто е прекрасно, защото и аз възприемам нещата така. Нещата може да се (въртят) тълкуват по много начини. Непозволени желания? Появиха се желания по време на действието, бяха нови желания както за героите, така и за зрителите, откъде реши че са непозволени! Страхове? От какво – от провал? Това си е стремеж за перфектност! Безкрайни очаквания? Е хайде сега безкрайни… всъщност какви очаквания. Забрани? Стига дее, какво и се забранява?, да яде торта?, да ходи на кръчма с непроверени лица?, абе Науме и аз няма да те пусна току-така?

    Силно се надявам да не си изпитвал чак такива житейски емоции. Грубо.

    И между другото не, не всички носим невротичен тип психика. Нашта е ОК!

    Отговор

  • 2011-03-10 at 17:52

    @На-ум

    Изкуството е субективно нещо, всеки може да усеща и да открива различни неща в него. Аз като човек, който пише ревюта знам колко е трудно да изразиш в текст определена емоция и впечатление. Все още не съм гледал филма, но смятам, че Къди се е справила добре.

    @SnaL

    Чак пък добре? Некои са луди като за цяло село. :) Трябва ли да ти ги посочвам? :)

    Отговор

  • break
    2011-03-11 at 00:02

    @На-ум

    Общо-взето, приемаме нещата по два начина – или с разума, или със сърцето. Когато чувствата надделеят, с разума е свършено. Аз лично се радавам, когато чета текстове, в които има повече емоция, отколкото информация. Разбира се, думите са важни, но много по-важно е това, което стои зад тях.

    Отговор

  • Gabriella
    2011-03-19 at 12:40

    Гледах вчера филма, който се оказа тъпичък, както самото ревю. Монтаж от клишета, плюс това от различни жанрове, детайлите ала "Мухата" бяха особено мили! Всеки друг коментар би бил просто губене на време.

    Отговор

  • 2011-03-19 at 12:57

    Я, още някой е направил асоциация с "Мухата". :) Само че на мен филмът ми хареса – не колкото любимите ми неща на Дейвид Кронънбърг и пословичния му body-horror, но достатъчно, за да го препоръчвам наляво-надясно.

    Отговор

  • 2011-03-19 at 19:31

    Аз понеже имам приятели, които няма да се сетят да ме поканят да отида на кино с тях, още не съм го гледал, деба! :( :(

    Отговор

  • Алекс
    2011-03-19 at 23:15

    Ако въобще искаш да го изгледаш на кино заложи на тая седмица, че от другата ме съмнява дълбоко да оцелее в репертоара на столичните кина или поне на тези, които разполагат с по-съвременна техника за кинопоказ.

    В Синеплекса копието е дигитално.

    Отговор

  • Любомир
    2011-04-05 at 01:10

    Много слабо и жалко ревю, вероятно целящо да покаже някакво, било то и ниско, ниво на ерудираност. За мое огромно съжаление обаче това не е постигнато.

    Отговор

  • 2011-04-05 at 02:27

    @Любомир

    Понеже не знам дали авторката може да ти отговори, аз да те попитам. какво не ти харесва? Претенциозно ли ти е? Това е ревю е емоционално, а не интелектуално. По тази причина не можеш да го приемаш по друг начин, освен със "сърце".

    Отговор

  • Анонимен
    2011-04-16 at 05:32

    Брилянтно-брутален филм!

    Очарователна и страховита Портман,страхотен Касел и брилянтен Аранофски!

    Отговор

  • Princess X
    2011-08-10 at 15:31

    Тук само Габриела разбира нещо от кино и изобщо има някакъв вкус. Останалите – да пасат черни лебеди.

    Отговор

  • Gogoto
    2011-08-10 at 15:46

    Няма да лъжа, по принцип (като всеки себеуважаващ се българин, хахахаха) съм мнителен към такива ревюта и си признавам, че още не съм гледал филма. В най-скоро време, като успея да се завържа у нас достатъчно дълго време, ще го изгледам и ще пиша за мнения, че така и не дойде на кино във Варна навремето :/

    Отговор

  • Darwinn
    2019-05-06 at 21:26

    С малко закъснение за жалост, успях най-накрая да изгледам филма… Истината е, че се реших от друго произведение на Арановски- „Майка!“, който напълно ме втрещи и накара да гледам 20 минути в една точка, опитвайки се да осмисля какво точно гледах. Всъщност режисьорът е наистина впечатляващ и смея да коментирам, че наградите и добрата реакция от страна на критиците не е напразна. Адмирации за Натали, която изцяло погълна и успя да пресъздаде толкова различен, пипкав, на моменти дори гротесък образ. Филмът наистина си заслужава гледането. Обратът накрая е запомнящ с ясно (целта към съвършенство и болезнен перфекционизъм, граничещ с лудост), но същевременно неточно послание, карайки всеки зрител да го интерпретира по свой начин.Явно това е и запазената марка на Арановски, съдейки по другите му продукции. А относно всеки, който смята филмът за претенциозен и прехвален, нека разбере разликата между наистина лош филм и такъв, който не е твоята чаша чай. Не съществува продукт, който да задоволи абсолютно всеки зрител и е добре че всеки изказва различно мнение и дава своята оценка. Въпреки това, щом сте достатъчно дръзки да влизате в ролята на критици даващи акъл, моля станете режисьори и ни затворете устите!

    Отговор

Коментирайте