No Flesh Shall Be Spared

Писнало ти е от повърхностни философски напъни на филми, пунтиращи „Матрицата“, смяташ „Аватар“ за добър анимационен филм и си по-склонен да си пуснеш „Звездни рейнджъри“ за пореден път, отколкото „Генезис“ за втори? Искаш да гледаш фантастичен филм, направен така, както ги правеха едно време, но вече си извъртял по няколко пъти всичко общоизвестно, от „Лудият Макс“ и „Пришълецът“ до още топлия „Пандорум“ и си леко отчаян от творческия запек и комерсиализма на Холивуд?

За теб спасение има, стига да си падаш по b-филми, а това означава да не си от онези, вземащи се твърде на сериозно, любители на киното, които обичат да се оцапват в лиги и други телесни течности около раздаването на „Оскар“-ите; да изпитваш носталгия по здравите филми, които си гледал като хлапе на пиратски VHS касети; да се кефиш на готино направени клишета; да не те интересува очебийната липса на бюджет, талант и смислен сценарий, които за теб се компенсират от струящите от екрана мерак и фенщина.

Бъди нащрек! В мултивселената на b-филмите има такива идиотски изпълнения, че някои от тях са способни да увредят мозъка ти, ако не си преминал през специална подготовка. Нека ти спестя излишни рискове и виж дали няма да ти допадне нещо от тук посочените заглавия, представляващи най-доброто от лошото в избраната категорията, а тя е: култови фантастични филми с мрачна атмосфера, елементи на киберпънк и достатъчно добри ефекти, за да не пречат, в които роботи, киборги и подобни машинарии сеят смут и смърт в мрачно антиутопично бъдеще.

„Hardware” (1990)

„Hardware” (1990)

Бъдещето, очевидно след разрушителна война. Скиталец намира глава от робот в пустошта и я пробутва на търговец на джунджурии в близкия град, откъдето попада като подарък в ръцете на някакво арт маце, което решава да я разхубави и окачи на видно място в дома си. Това, което тя не знае, е, че главата е на самопоправящ се боен робот.

Този филм непрекъснато изскача в класации от рода на „Най-подценени sci-fi филми“, „Най-здравите филми с роботи“ и подобни, но мудността и леко блудкавият край не са причините като невръстен фърфалак да мразя този филм. Просто ми действаше ужасно потискащо с минорната си тоналност, а почти сюрреалистичните психиделични моменти направо ми бъркаха в малкия (тогава) мозък. Днес считам тези неща за плюсове, без които филмът не би изглеждал като кошмар, от ония, придружените от пот и ускорен пулс.

Режисьорът Ричард Стенли, поклонник на Андрей Тарковски, чопва историята от комикс от поредицата за Съдия Дред и бива осъден за това, но истинската причина втората част, „Ground Zero”, да не се състои е по-скоро финансова. Надежда, че продължението ще се случи има, а докато чакаш, хвърли едно око на „Dust Devil” – другия престъпно подценен и не по-малко потискащ, филм на Стенли.

„Nemesis” (1992)

„Nemesis” (1992)

Албърт Пюн е класик, един от майсторите на второразредните и треторазредните филми. Любимите му теми за експлоатация са киборги, пост-апокалиптични истории, екшън, фентъзи и бойни спортове, и дори съчетава всичко това във филма „Knights”, в който (по-добре се хвани за нещо) киборги-вампири, облечени в средновековни одежди, раздават кунг-фу тупалки на фона на апокалиптичен пейзаж от не чак толкова далечното бъдеще.

У нас и по света Пюн е известен с футуристичния боевик „Киборг“, който едва ли може да се причисли към най-добрите му филми, като тук „добър филм“ е относително понятие, но общоприет факт е, че най-успешното му киборгско начинание е заснетият в стилистиката на филм-ноар „Nemesis“, чието издигане в култ кара Пюн да накаже човечеството с цели три продължения.

Оливър Грунър, Шан Цунг (за майка му е известен като Кари-Хироюки Тагава), вечният злодей Брион Джеймс и големият Тим Томерсън попадат в центъра на конспирация между хората и киборгите (не смей да си мислиш за „Блейд Рънър”), което довежда до поредица от ококорващи екшън сцени и WTF-моменти, но скрепени с достатъчно интересни герои и история от проваленото бъдеще, за да покаже кефомерът високи стойности.

„Screamers” (1995)

„Screamers” (1995)

Този трябва да го гледаш, защото Питър Уелър е в него. Точка.

Но ако все пак това не е достатъчно, може би ще те заинтригува историята, в която се разказва за десетилетна война на далечна планета. Оръжията на войната са така наречените „Автономни мобилни мечове“ или както войниците им викат – пищялки, които представляват малки, но доста вредни за здравето роботи с възможност за саморепликация. Както обикновено се случва, те излизат от контрол и се оказва, че са способни да правят неща, за които не са били предвидени. За тяхно нещастие точно тогава Уелър трябва да премине през военната зона.

Написан от Дан О`Банън („Пришълецът“, „Зов за завръщане“) и основан на разказ на Филип К. Дик, „Screamers” едва ли ще разочарова върлите почитатели на фантастиката, стига да не изпадат в дълбокомислие и да не съжаляват чак толкова за неосъществения потенциал.

„Death Machine” (1994

„Death Machine” (1994)

Личен фаворит. Потънал в забвение като режисьора му Стивън Норингтън, който извади вампирите от криптите, поизтупа ги от праха и ги хвърли в 21-ви век с „Блейд“, „Death Machine” може да бъде описан като „Пришълец“ с робот.

Това не е случайно. Преди този режисьорски дебют, Норингтън работи по специалните ефекти за „Пришълците“ и „Пришълец 3“, както и за „Lifeforce”, „Split Second”, „Hellraiser IV”, „Waxworks 2”, и ако още не си убеден, че Норингтън е фен като теб и мен, само виж какви имена носят героите в Death Machine – Сам Рейми, Джон Карпентър, Джак Данте, Уейлънд, Ютани, Скот Ридли. Да, това е филм от фенове за фенове.

Действието се върти около зла корпорация, няколко боеспособни, злоупотребяващи с наркотици анти-глобалисти, луд учен и страховит робот, намиращ жертвите си като „надушва“ страха им. Историята в тия филми е нужна колкото да се случват нещата, така че да не задълбаваме, защото прекомерното мислене убива удоволствието.

От актьорския състав трябва с дебели букви да бъде отбелязан човекът-шоу, дежурният психопат Брад Дуриф, известен на масите като Грима Змийския език от „Властелинът на пръстените“. В този филм той е в стихията си и прави едно от най-запомнящите свои изпълнения, което кара злите езици да говорят под сурдинка, че Хийт Леджър със сигурност е гледал този филм.

На хората с голямата ножица, вече ужасени от насилието и употребата на наркотици като начин за справяне с голямо, самоходно, зъбесто и ноктесто хладно оръжие, психопатичните изстъпления на Дуриф им идват малко нанагорно и клъцват половин час от филма, заради което те моля – преди да го гледаш, увери се, че имаш правилната версия.

„Gunhed”/„Ganheddo” (1989)

„Gunhed”/„Ganheddo” (1989)

Група търсачи на силни усещания и ценни технологии влизат в гигантски запуснат технологичен център, сцена на отдавна отминала битка между хора и роботи, в който „обитава“ суперкомпютърът „Кирон 5“. Там с тях се случва всичко, което може да се случи на такова място.

Първоначално замислена като продължение на „Годзила“, но после преправена в традициите на mecha-поджанра, японската продукция с американски акцент „Gunhed” твърде често отeгчава, причината за което е сериозен проблем с повествованието. В един момент човек почва да се пита дали монтажистът не е бил леко пийнал и отрязал някои ключови сцени, вследствие на което става доста трудно да бъдеш съпричастен към случващото се на екрана, където някакви хора правят някакви неща.

Язък, че някой се е постарал да направи зверски добро художествено оформление, със страхотни декори, ефекти и визия. При това положение дори здравият разум става гнездо на нездрави идеи, от рода на това да изпратиш куршум в тила на всеки от унищожителите на този огромен потенциал.

Въпреки недостатъците, едва ли нещо може да попречи на феновете на mecha и на киберпънка да гледат този филм, пък и разправят, че Джеймс Камерън и Уилям Гибсън го харесват. За другите остава клипът към „Mindphaser” на Front Line Assembly, съставен изцяло от кадри от „Gunhed”.

Sick Spazmoid

OperationKino: благодарности на Sick Spazmoid за текста

Similar Posts

Вашият отговор на Sick Spazmoid Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

25 Comments

  1. Жестока статия! 🙂

    Много полезна за тотален noob в B Movie филмите, като мен.

    Почвам ги наред. 🙂

  2. Това е три пъти A+ (нещо като пералня, дето не само върти суджуци, ами гълта… прах за пранене и омекотители) 🙂

    Чудесна статия!

  3. Чудесно, Saxton Hale, само не забравяй, че има причина да не си чувал за тези филми.

    Иначе заглавията не са подбрани на случаен принцип. Всеки от тях има своите фенове и споделят сходни характеристики, така че ако харесаш един, сигурно ще искаш да видиш и другите. За мене лично само Gunhed е малко по труден за гледане, но и той има своите плюсове, както съм споменал в текста. Освен това, като дете го смятах за един от най-яките филми, но не знаех заглавието му и го преоткрих едва преди няколко години (и преебах хубавия детски спомен).

  4. Гледах "Hardware" като хлапе и беше голяма депресия (демек – як е), а "Screamers" първия път (в Зала 1 на НДК) ме изкефи мно'о, ама втория – не; "Death Machine" е на изчакване от маса време, подозирам, че ще е заслужено култов.

  5. Всъщност терминът Б филми е измислен от разни "вземащи се твърде на сериозно, любители на киното, които обичат да се оцапват в лиги и други телесни течности около раздаването на „Оскар“-ите". Тези филми са факин А! Личи си, че са правени с любов, а не с претенция!

    Като един любител на пиратския VHS, те поздравявам за избора. Няма нищо по-добро от добър(ок и лош става) постапокалиптичен филм. Няма нищо по-добро от зла корпорация, която иска тотален контрол, няма нищо по-добро от щипка или тонове безнадеждност. Няма нищо по-добро от Б хумора…

    ей такива неща!

  6. Точно така! Статията е перфектна. Възнамерявам да ръчкам Sick Spazmoid за още! 🙂 🙂 🙂

    За мен филмите са познати и макар Gunhed да не съм го гледал, съм го чувал. Но все пак аз се интересувам от подобен род филми. А "Скриймърс" направо си е блокбастър в сравнение с другите. 🙂 Все пак е по Дик, трябва повечко хора да са го чували.

    @Sick Spazmoid

    Имах същия случай като твоя, но със "Сатурн 3". Много ме кефеше! 🙂 Сега като се замисля, той май можеше да влезе в класацията.

  7. "Сатурн 3" не ми хареса толкова, мисля че горните филми са по-интересни и имат повече общи черти. Иначе се сетих за Virus (1999), но не е футуристичен, пък и май съм единственият човек, който му се кефи.

  8. "Virus" не съм гледал (изглежда тъпичък, ама кой знае…), обаче навремето "Сатурн 3" мн. ме беше изкефил. 🙂 100% днес ще го сметна за траш, но к'во пък…

  9. "Вирус" е абсолютно b-movie клише, от героите и сюжета до репликите, което не го прави много по-различен от горните, и даже Джейми Лий Къртис признава, че това е ебати тъпия филм, но дизайна и ефектите по киборгите са просто badass, и нищо чудно, предвид, че е режисиран от човек правил ефекти за Терминатор 2 и куп други.

  10. Баси бюджета, това със сигурност го декласира. Като оставим ефектите на страна, на мен ми изглеждаше като правен за 10.

  11. А някой гледал ли е "Moontrap"? Също любим филм от детството, който сега е малко… знаете. Според мен "Вирус" прилича на него.

    Ще взема и аз да направя едно текстче "Favourite weird sci-fi flicks from my childhood" 🙂

  12. Мерси, че ми припомнихте за Death Machine. Бях си го забравил, а и не знаех, че е на Норингтън. Обля ме носталгичната вълна по детските години, в които всеки тъп филм ти изглежда интересен.

  13. Еххх, детството. Магично време. Искам и сега да се впечатлявам от филми по онзи неповторим начин.

  14. супер статия, браос!

    сещам се за няколко B-side филма, които ме насираха от кеф.

    Tank Girl, момичето Танк

    а и благодарение на Дринов тази година гледах RoboGeisha, жесток е!

    ех, деба, остарявам, не се сещам за други. Като се сетя ще намина пак 😀

  15. Дринов, попаднах и на други мнения, според които "Вирус" е взаимстван от Moontrap, и реших да го гледам. Типичен представител на 80s cheesiness, така че по-добре не си разваляй детските спомени. Скучен е и липсва самоиронията, която прави тези филми забавни. Обаче май "Вирус" наистина е откраднал идеята за киборгите от този филм. Доста приличат и на боргите от Стар Трек.

    Филмите, които съм избрал за статията, не са такива. От тях само Death Machine и Gunhed са ми скъпи спомени (мразех Hardware, както съм писал) като втория ме разочарова доста на стари години, но Death Machine даже ме изкефи два пъти повече.

    И да не дабравяме, че много известни режисьори са почнали с такива филми.

  16. @Sick Spazmoid

    Жалко! Все пак ми се иска да го погледна. Ще се разочаровам, но едва ли ще си разваля приятните спомени. Те завинаги ще ми останат скъпи. 🙂 🙂

    Да, много са полезни тези филми за трупане на опит.

  17. Fuck this old school cool pieces of shit!
    Защо няма продължение на статията ве, Kunts? 🙂