„Ripley’s Believe It Or Not” се готви от години и по една или друга причина непрестанно се бави, а на няколко пъти направо си беше спрян. Режисьори като Тим Бъртън и Крис Кълъмбъс (широк спектър наистина) се интересуваха от проекта, но поради една или друга причина напуснаха. След това Джим Кери – който открай време се гласи за главната роля – шокира продуцентите с амбициозни и ужасяващо скъпи идеи. Точно по това време проектът потъна в забвение…
Но за радост на всички фенове на Кери или на невероятни истории за двуглави животни и обезобразени хора (за съжаление може би има един-двама от вас, които не попадат нито в първата, нито във втората категория), „Ripley’s Believe It Or Not” отново има шанс да види бял свят. Основният коз този път е носителят на „Оскар” Ерик Рот, който възнамерява изцяло да пренапише първоначалния сценарий. Не разчитаме, че тази биография ще прилича на предишните му шедьоври „Мюнхен”, „Форест Гъмп” или „Странният случай с Бенджамин Бътън”, но въпреки това присъствието на Рот е изключително добра новина.
Радваме се също, че въпреки сериозното забавяне, Кери все още се готви за ролята на известния с интереса си към странното и необяснимото, Робърт Рипли. Рипли е създател на изключително популярния „Ripley’s Believe It Or Not” франчайз, който се състои от вестникарски издания, радио шоу, телевизионен сериал, поредица книги и няколко музея. Да се надяваме, че скоро към списъка ще добавим и филм с участието на Джим Кери…
Дринов, попадал ли си на оригинал на такава книжка? Още откакто четох предговора на Nightmares&Dreamscapes, където Стивън Кинг разказва за нея, много се запалих. Но не съм чувал дали оригинал от нея е попадал някъде у нас…
Мисля, че Кинг реферираше към шоутата, аз лично съм гледал един епизод на сериала. Потърси в Тубата.
Не, не, точно за книжките говореше. Че били малки, побирали се в джоба и били идеални да ги разнасяш и четеш в училище, в почивката на бейзболен мач и т.н.
И аз си спомням, че бяха книжките. Възможно е да са били и двете. 🙂 Но Нито съм чел, нито съм гледал нещо. И да ти кажа, силно се съмнявам някога да се е появявало нещо от тях у нас. Разбира се, мога и да греша. 🙂