„Зеленият стършел” / The Green Hornet

Богатият плейбой Брит Рийд (Роугън) не се вълнува от нищо друго в живота, освен от жени и купони. Един ден, след смъртта на баща му Джеймс Рийд (Том Уилкинсън) – уважаван издател на вестник и публична фигура – Брит се оказва начело на медийна империя, с която не иска да има нищо общо. Новите обстоятелства в живота му обаче го срещат с Кейто (Джей Чоу) – служител на баща му, който меко казано пилее изключителния си технически и физически талант. Двамата бързо стават приятели и откриват възможност да направят нещо смислено с живота си. Те решават да се борят със злото, като самите те се превърнат в престъпници в очите на обществеността. Така се превръщат в маскирания герой Зеления стършел и неговия помощник… Кейто.

Въпреки че съществува от 1930 година, което го прави един от най-старите маскирани отмъстители, Зеленият стършел е един от най-малко познатите у нас герои. Това ще рече, че по-голямата част от хората ще подходят към филма без ни най-малка представа какво точно да очакват, извън общата идея, че става въпрос за филм за супергерой.

„Зеленият стършел”

Филмът може да е фантасмагория като „Спайдърмен” или „Х-мен”, може да е здраво стъпил в реалността като „Черният рицар”, или може да е нещо съвсем различно. Просто трябва да изредите няколко по-известни комиксови герои за да се убедите в огромните тематични възможности.

Аз лично очаквах типичен студиен филм с по-артистичен подход, изразяващ се в честичко използване на визуалните похвати, превърнали се в запазена марка на режисьора Мишел Гондри – нещо подобно на „Хълк” на Анг Лий да речем – примесен с типичния хумор на Сет Роугън. Филмът обаче се оказа по-близо до „Шут в г*за” – лековат и забавен и което е най-хубаво, не се взима особено на сериозно. А това може да бъде само гигантски плюс, защото е просто невъзможно по друг начин да приемем Роугън като супергерой, пък бил той и кретен като Брит Рийд.

Джей Чоу и Сет Роугън

Що се касае до изродската визуална стилистика, характерна за Гондри, тя почти липсва, но моментите, в които се появява под една или друга форма са наистина впечатляващи. Тук трябва да отбележа за тези, които се притесняваха, че той няма да може да се справи с екшъна, че именно тези епизоди – преследвания и най-вече битки – са едно от най-оригиналните и отличителни неща във филма. Забавянето на времето, фиксирането на оръжията… абе, бива си ги.

За разлика от „Шут в г*за” обаче, в „Зеленият стършел” скришно не се прокрадват почти никакви сериозни теми и социални и културни коментари за деградацията на модерното общество. Разбира се, не мога да кажа, че те изцяло липсват, напротив, засегната е покварата на медиите, упадъка на парисхилтъновския начин на живот и разбира се, малко “daddy issues”, защото за къде американски филм без тях? Просто те са представени много повърхностно, но то и целта на филма не е да ви занимава интелектуално.

Джей Чоу и Сет Роугън

На това ниво, единствената тема, която успя да ме заинтригува и която се появява още в първото превъплъщение на „Зеленият стършел” (в радио предаване), е тази за решението на героите да се борят с престъпността, като самите те се превърнат в престъпници, но не в онзи смисъл, в който са така наречените „vigilante” или пък всички други супергерои, обявени извън закона, като Батман например. Лично на мен, това ми изглежда като интересен психологически момент на фона на всички останали супергеройски изстъпления. За съжаление, тази идея ни е обяснена в прав текст и така сме лишени от възможността да изпитаме интелектуалното удоволствие сами да стигнем до нея.

Друго нещо, което ми доpада е, че Брит почти по никакъв начин не се променя като герой. Той е глуповат, разглезен и безотговорен в началото и общо взето, такъв си остава и в края. Аман от осъзнаването на моралния, гражданския и всякаквите там други дългове.

Май прекалено се отплеснах във философстване върху филм, който дори за секунда не си е поставил друга цел освен да забавлява – нас, които го гледаме и очевидно авторите, които са го снимали. Затова последни няколко думи за актьорите.

Смятам, че тук Сет Роугън ще допадне дори и на тези, които не могат да го понасят, защото ролята му приляга. Освен разбира се, ако не сте върл фен на радио версията на Стършела. В такъв случай, сигурно ще го намразите. Камерън Диас няма да я коментирам, напоследък тя е просто трагична. Том Уилкинсън както винаги е на висота, а Кристоф Валц като параноичния суперзлодей Чудновски е гигантски кретен.

Кристоф Валц

Искам да отлича Джей Чоу като Кейто. Забавен и харизматичен човек, когото, сигурен съм, го очакват още по-големи успехи. Но наградата ми за най-добра роля отива при неприсъстващия в надписите Джеймс Франко, който само за две минутки ме разцепи от кеф като престъпен собственик, който си е позволи да отвори някакъв супер-дупер, турбо клуб без благословията на мистър Чудновски. Жесток!

За съжаление, все още не мога да кажа нищо за 3D презентацията на филма, тъй като го гледах на 2D копие. Но не смятам, че този елемент би могъл да повлияе сериозно на оценката ми в една или друга посока.

„Зеленият стършел” е изненадващо приятен филм – забавен, с отлични екшън сцени – и макар да има малко сценарни проблеми и да изследва предимно познати територии, крайният резултат е стилен и задоволителен.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Страхотно ревю 😉

    Мисля че и на мен ще ми допадне този филм. А това, че си го гледал на 2де може само да е в плюс, при всички положения 3дето ще е по-тъмно като картина.

  2. Джеймс Франко цепи мрака!

    My name is Danny Clear and I deal in Crystal Meth. So what do people call me?

    Crystal Clear…

    Само може да искаме по-бързо да дойде времето за Your Highness, което вече ще е Нечовешката простотия 🙂

  3. Я виж ти 🙂

    Заради шибаната Камерън Диас бях на мнение, че тоя филм ще е пълен шайт. О, да! Защото тя винаги омазва ситуацията, дори и около нея да има лица като Валц, Уилкинсън, Франко и (ъф корс, путос) Роугън! 🙂

    Но… ще се гледа 😉 Щом жили задоволително…

  4. Абсолютно неангажиращ и лековат филм. Който иска нещо повече ще загуби!

    Камерън Диас е много зле!

    Франко с това с Crystal Clear, ме уби. Нямам думи просто. 🙂

  5. Става. Имаше забавни моменти, особено сцената с Валц и Франко, но като цяло доста формулатичен. Не съм сигурен, че си заслужава 12те лева за (дървеното) 3Д. Според мен Валц се излага в този филм. Героят му е твърде дебилен, особено когато реши за стане Bloodnofsky.

    Добре, че след това гледах Wizards of The Lost Kingdom за да си оправя настроението. Пък и злодеят имаше още по-яко име – Шурка.

  6. Ще ми е интересно да видя Джей Чоу в роля на sidekick – от това което съм гледал с него, не съм очарован, да видим дали в Холивуд ще направи нещо по-интересно 🙂

    Иначе за martial artist и дума не може да става, нито има закалката на повечето актьори от тези филми, нито е преминал през някакви по-специални тренировки…

    Все пак е повече певец, отколкото актьор 🙂

  7. Според мен, Рейн се справи доста добре с ролята си на нинджа убиец – по-добре от Скот Адкинс 🙂 Но, още не съм видял Джей Чоу в каква форма е – ако се опитва да имитира Брус Лий, може да си изиграе лоша шега 🙂

  8. Ужас… чета ревюто… чета коментарите… гледам бокс офиса…

    …и като съм гледал филма – абсолютно плосък и тъп до вдлъбване – направо не мога да повярвам.

    Не разбирам какво намира един нормално мислещ и чувстващ човек в такъв блудкаж!!? Че и дори да успее да му отдели време да му напише такова ревю… освен ако не му е това работата.

    Страшна работа!

  9. Ако някой си е загубил времето да го снима, все ще се намери кой да му отдели време за ревю. 🙂

    "Тъп, тъп та чак вдлъбнат" ми е любим израз. 🙂