Филмите, които промениха живота ми

Както може би знаете, нашите приятели от Framespotting организират нова филмова щафета (подобна на тази с филмите на десетилетието) със стряскащото заглавие „Филмите, които промениха живота ми”.

Повечето колеги, които се включиха досега до един се съгласиха, че това с промяната на живота е по-скоро условно и целта е всеки да представи няколко филма, които наистина са го впечатлили по някакъв начин, без значение техните художествени стойности. Тоест, не става дума за някаква качествена оценка, въпреки че в доста случаи има известно припокриване между тях и тези заглавия, които по принцип смятаме за най-добри.

След това съвсем кратичко встъпление, ето и моя списък с филми, които по един или друг начин са оставили своя знак върху мен, представени без някакъв конкретен ред.

Завръщането на джедаите

„Завръщането на джедаите”

Това е първият филм, който имам спомен да съм гледал на кино – в отдавна несъществуващото кино в „Княжево”. Като момче родено 1980 г. не е нужно да ви казвам за ефекта, който имаше той върху мен. И до ден днешен, любовта ми към киното е свързана със „Star Wars”. Все още отдолу на табуретките в къщата ми във Владая има изписани всякакви бутони и дисплеи. 🙂

Процесът

„Процесът”

Не си спомням на колко точно години бях – знам само, че бях малък  – когато гледах „Процесът” на Орсън Уелс по телевизията. Не знам защо, но този филм ми изкара ангелите, така както никой друг филм не го е правил. Спомням си, че в последствие имах нужда от много разяснения защо го арестуват този човек. Филмът ми отвори вратите за сериозната литература и разбира се, за Кафка в частност. Факт е обаче, че и до ден днешен не съм чел романа. Просто ме е страх. Честно!

Ужилването

„Ужилването”

След този филм, за първи път разбрах, че във филмите нищо не става случайно, което завинаги промени начина, по който ги гледах. Първият път, когато гледах „Ужилването” не разбрах как точно се случва цялата измама. Баща ми, на който дължа най-важната  част от кино културата ми, обясни как в добрите филми всичко си е показано, дори и самото действие да е останало скрито. Превъртахме касетата на няколко ключови момента, които тотално бях проспал (като момента с портфейла във влака), за да мога да разбера логиката.

2001: Космическа одисея

„2001: Космическа одисея”

При повечето други филми не мога да се сетя на колко точно години съм бил, но при „Одисеята” никога няма да забравя. Бях на 14 и като подарък получих оригинална видеокасета на филма, която си пазя на специално място и до ден днешен. Трудно ми е да преценя как точно този филм ми повлия, но мога да ви кажа, че е комплексно. Със сигурност ми отвори очите за това, че любимият ми фантастичен жанр е много, много повече от това, което повечето (глупави) хора смятат. Това, че имам инструкциите за ползване на тоалетната при нулева гравитация закачени на секцията до компютъра, въобще не го броя.

Стената

„Стената”

На „Стената” аз и сестра ми бяхме замъкнати насила. Хич не ми се гледаше музикален филм. Нашите обаче казаха „ще гледате” и ни тропосаха на втори ред в зала 1 на НДК – сами! Филмът ме смаза – нито повече нито по-малко. Никога не съм бил по-благодарен, че са ме карали да правя нещо против волята ми. Този филм ми повлия емоционално и за мен е нещо наистина специално. Имам го на DVD с личен автограф от Алън Паркър – който е абсолютен великан. Даде ми го, когато беше тук за един от фестовете. Като му казах, че „Стената” е в топ 10 на най-великите филми правени някога ми благодари, но когато му казах, че обожавам „Пътят към Уелвил” измърмори, че съм единственият. 🙂 Относно този коментар, на това, дами и господа, му се вика „name dropper”. 🙂

Koyaanisqatsi

„Koyaanisqatsi”

Още един филм, на който баща ми ме изпрати, но този път си отидох доброволно. Беше на Мюзик Филм Феста и когато прожекцията свърши и светнаха лампите, хората не ставаха от местата си. Дълго време, той беше най-любимият ми филм на всички времена, предполагам, че в определени дни все още е. Това беше първият подобен филм, който съм гледал. Той ми показа, че в възможно да се кажат много неща, без да се разчита на конвенционалните елементи на кино разказа. По-късно съм го гледал пак, заедно с продълженията и „Барака”, но ако не е на кино не е същото, ако ще на 350 инчовата плазма да го гледате.

Изгубени в превода

„Изгубени в превода”

Това е най-новият филм от списъка ми. Във филмите на десетилетието споменах, че това е филмът, който в най-голяма степен изразява моята емоционална същност. Мисля, че той ме направи по-добър човек. Всеки път, когато се държа като гъз, се сещам за него и съжалявам после. Освен това той ме накара да се влюбя в Скарлет, а по-голяма промяна в живота от една нова любов, здраве ми кажи. 🙂

О, и да не забравяме „Пришълецът”. Duh!

Това е от мен. Не всички заглавия ще са сред най-любимите ми филми на всички времена, но не това беше условието, нали?

Филмите на другите приятели:
НЕЛИ
ИВО
KATHRYN
БЪНГИ
ВЛАДИ НЕКОЛОВ
LAMMOTH
БОЖ
SILENTIUM
КРАСИ
NOSTRO
WEASEL
СВЕТЛА
SVETLY

Similar Posts

Вашият отговор на Марина Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

77 Comments

  1. Ах, ти "едно, две залгавия", а? 😀 .

    Прекрасна класация – мненията ни се припокриват най-много за "Процеса", "2001: Космическа одисея" и "Изгубени в превода".

    Срещата с Алън Паркър трябва да е била много вълнуваща 🙂

  2. Изгубени в превода също много го обичам. 🙂 Абе, толкова много хубави филми има и нашите класации са доказателството за това. 😛

  3. 😀 Е не са толова много. Даже десет няма. С две повече от твоите. 🙂

    Срещата беше повече от вълнуваща. Това за мен е един от най-големите режисьори, просто няма слаб филм.

  4. @bungle

    Истината говориш! 🙂

    До последно, по твоя пример мислех да сложа и един-два ТВ сериала, ама се отказах. 🙂

  5. 2001 и на мен ми повлия много 🙂 Сега като си помисля има малко са филмите, които се различават от другите и ти докарват незабравимо изживяване (последният за мен беше Enter the Void). В този смисъл със сигурност са ми променили живота, но как точно няма как да знам.

    Иначе при мен единствения филм, който знам с какво ми е променил живота е The Departed, колкото и странно да е, преди него гледах филми безцелно и рядко както повечето хора, а след него вече станах киноман 🙂

  6. Само аз ли ще застана на крака и възторжено ще ръкопляскам за „Koyaanisqatsi” ? 😀

    I love ya for a reason 😛

    Бях убеден, че ще сложиш някой фотос като предпоследната снимка 😀

    Сигурен бях, че ще включиш Star Wars, само не ми казвай, че не си взимал точилката за баници на баба ти и не си се правил на джедай? 🙂

    😀

  7. Ето и моите 5 филма :).Няма да се впускам в обяснения,а само ще ги изброя 🙂

    1.Star Wars.

    2.The Good, the Bad and the Ugly.

    3.Scent of a Woman

    4.The Matrix.

    5.Cashback.

  8. @Yvr

    Чел съм ти ревюто за "Enter the Void". Аз ще почакам да видя няма ли да дойде на СФФ. Ако ли не, ще чакам поне HD вариант, не мога да се жертвам с обикновен рип, не и с този филм. 🙂 За "Departed" евала, точно по условието на задачата.

    @lammoth

    Брато, ако имаше филм с цици, който да ми е променил живота, познай каква снимка щях да сложа. 😀

    За точилката какво да ти кажа. 99 година за премиерата на "Епизод I" бях взел един чадър на майка, който адски прилича на светлинен меч. Сестра ми обаче, ми каза, че съм луд и аз се отказах да го взимам. Точно като излизах от вкъщи видях един човек целия в черно и с каска и щях да се разплача, че хората се обличат като Вейдър, а аз един меч нямам. Като се приближихме към него обаче, видях че е поп!!! 🙂 🙂 🙂

    За "Епизод 3" вече си имах меч – с две остриета и издаващ правилните звуци. Гиийййййк!!!!!!

    @DeMiro

    Много интересни заглавия. Умирам да чуя поне с една дума за това как ти е повлиял "Добрия лошият и злият". "Cashback", късометражния или дългата версия?

  9. Дринов,доста пъти пред блока сме изигравали финалната сцена от The Good, the Bad and the Ugly,като винаги съм бил Туко Бенедикто Пасифико Хуан Мария Рамирес,хахахахах…..винаги съм си падал по лошите :).Филмът за мен си остава най-добрият уестърн на всички времена,не само като сюжет,но и като актьорски състав и саундтрак.Там е и първата истинска роля на Клинт Истууд,като следващата такава е в Гранд Торино.Не знам защо,но този човек започва на старини да ме радва страшно много :).За Cashback просто нямам думи-изключително добре заснет филм,който ме върна в детските ми години,минах през пубертета и стигнах до сегашното си положение,в което се налага да търгувам личното си време за пари(не работя това,което искам и причината за прекарване на осем часа в работата ми ,е само шибаната нужда от мангизи :D),както беше казал героя .Гледал съм и двете версии,като лично аз не мога да ги разделя по качества,но повечето ми приятели харесват късометражната.

  10. Тая щафета ми харесва все повече и повече. Първо си удовлетворявам егото, пускайки поредния пост изцяло насочен към моя филмов вкус и после следват множество дискусии за филми, които са ми любимо занимание почти колкото удовлетворяването на егото :))

    Дринов, стисни ръцете на родителите си от мен, моля! Де, да имах и аз такива. Може би нямаше да пропусна " Процесът", „Koyaanisqatsi” и след цели две гледания пак да нямам представа какво в същност се случва в " Ужилването". И понеже не съм гледала "Процесът" мен все още ме е страх от " Стената". Една прияка беше получила филма на видеокасета – подарък от баща й. Събирахме се на групи у тях, за да може всички да го изгледам. Обожавам Флойд и даже ми поразказаха някои неща предварително, за да съм подготвена. Като, че ли може да си подготвен за " Стената".

    Много ти, завиждам за срещата с Алън Паркър!

  11. @DeMiro

    За "The Good, the Bad and the Ugly" мога само да се съглася на 100% с това което си казал. А Туко, е най-големия – обожавам как се кръсти! Велик! 🙂

    И аз както повечето ти приятели харесвам повече късометражния "Cashback". 🙂 🙂

    @kathryn

    Ще стисна. 🙂 Няма как, Баща ми е завършил кинокритика. Дълги години работеше в управата на кино "Цанко Църковски". Леля ми също бачкаше в кино – "Стерео Кино" (Бившото "Глобус"). Пораснал съм с киното. Нормално е да си отделяли внимание в тази посока. 🙂

    А "Стената" как ще си го изгледам сега… 🙂

  12. Дринов,Туко е велика машина,не само начина по който се кръсти,но и клетвите му бяха много жестоки,а случката в магазина е неповторима-там си пролича колко е "щедър" след подарената бутилка вино :).А какво ще кажеш за "The Abyss" ?

  13. “The Abyss” e един от най-любимите ми филми. Не съм ли споменавал, че съм фен на фантастиката? 🙂 Колко съм търсил инфо за перфлуорокарбон-а, но тогава нямаше нет. 🙂 С нетърпение чакам да го пуснат на Blu-ray за да си го купя.

    Смешното е, че и за него имам спомени с моите родители. Баща ми го беше довлякъл на видео и го пуснаха късно вечерта. Сестра ми си легна, но на мен ми позволиха да остана да го гледам, нищо че на следващия ден бях на училище. 🙂 Направо се смазах. Няма нужда да ти казвам как съм го разправял на дечурлигата в даскалото.

  14. "Бездната" е жесток, особено режисьорската версия. Освен това мейкингът му е веднъж; има го в Тубата – препоръчвам!

  15. "Кървав Диамант" и "Лолита" (1997).

    Eдинствените филми които, чисто и просто, обожавам. По мое мнение, това са два абсолютни шедьовъра. Знам че не всички ще се съгласят с мен, но както се казва, "I simply don't give a shit". : )

  16. @UZUMAKI

    Мен пък това с вълната не ме радва чак толкова, въпреки че има смисъл за сюжета.

    Мейкинга обаче верно е един път. 🙂 В реактора и как са затъмнявали водата… абе, яката работа! 🙂

    @Kiss my >

    Не си прав! Казва се „I don’t give a twopenny fuck about your moral conundrum, you meat-headed shit-sack!” 🙂 😀 😀

    Не са ми сред най-любимите, но и двата филма ги харесвам много. Предполагам, че те докосват по някакъв начин, но променили са живота ти? 🙂

  17. Ехааа, поздравления за "Коянискатси"! Завиждам благородно, че си го гледал на кино. Аз за първи път го гледах преди 12 години на един монитор "Велико Търново", записан от ард1 или нещо такова. В началото се чудех какъв е този филм на който дори името не мога да запомня

  18. /съжалявам, получи се грешка с изпращането на предния пост, продължавам/

    Та… в началото се чудих какъв е този филм на който и името не мога да произнеса, но след това ефекта беше поразителен! Странно ми е защо хората си мислят, че този тип филми започват от "Барака", "Коянискатси" е първоизточника и на мен ми е много много по-любим!

    Иначе другият ми фаворит в документалното кино е "Уудсток".

  19. Ето още един филм,накарал ме да се замисля за разни неща и …….любови 🙂

    " Kids" ,на Гюс Ван Сант.

  20. Гледах "Бездната" в зряла възраст :)) Дори и без съученици на които после да го разказвам ме владееше дни наред. Още повече, че съм закърмена с научна фантастика.

    Това е единственият филм на Джеймс Камерън, който ме е впечатлил :))

    Kiss my, интересно ми е, защо точно "Лолита"?

  21. @Иван

    Велико Търново 84 е най-добрия телевизор! 😀 😀 😀

    Хората си мислят, че тези филми започват с "Барака" защото той се намира по-лесно и защото са гледали първо него. И за мен "Коянискатси" е много по-велик. Продълженията "Powaqqatsi" и "Naqoyqatsi" гледал ли си? Те са по-слаби, но пак си заслужават. Също така си заслужава "Chronos" – него ми го препоръчаха някъде по киноблоговете (даже ако не и тук), когато веднъж пак стана дума за тези филми.

    Стария "Удсток" наистина е силен филм.

    @DeMiro

    Да не би да говориш за "Kids" със "Споко аз съм Каспар"? Където Тели трябваше да оправи две девственици за един ден и където накрая няколко човека свършиха болни от СПИН. Ако да, той май н е е на Гюс ван Сант, а на Лари Кларк.

    @kathryn

    "Терминатор 2" не те ли впечатли? 🙂 Или от този филм само момченца се впечатляват? 🙂

    Джеймс Камерън няма слабо!

  22. "Кървав Диамант" – Ди Каприо и Хунсу изпълняват може би най-добрите си роли, а сцената накрая между Соломон Ванди и сина му ме разбива всеки път. Много тежък и драматичен филм, но това не ми пречи да го гледам по веднъж всеки месец. Да, сюжета не е нещо ново, но начина по който Зуик е заснел филма го издига десет нива нагоре.

    "Лолита" – олицетворение на меланхолията и обречеността……..и точно такива филми обичам. Много хора намират филма за подтискащ, но за мен е изключителен. И е милиарди пъти по-добър от доста сухичката версия на Кубрик, макар че и тя си има положителните страни.

    И изобщо, ама изобщо, не съм съгласен с тия плоски тиквеници, дето го наричат "филм за педофил". Но това е друга тема.

    Филма, като произведение на изкуството е, поне за мен, уникален: като се почне от съвършенната операторска работа на Хауърд Атертън и се стигне до изключително въздействащата музика на Мориконе. А за актьорите каквото и да се каже ще е малко.

    Какво да кажа, падам си малко меланхолик и затова го обичам този филм : )

  23. Дрин-сан, идеята е страхотна, а твоята класация е уникално лаконична и максимално изпълнена със стойностни творби! Мисълта кои филми всъщност са променили живота ми така ме хипнотизира, че не мирясах, докато не направих своя пъзел – http://svetly-allyouneedislove.blogspot.com/2010/… 😉 😀

  24. Май не само аз не спя. :))

    Дринов, впечатли ме, но не бих го наредила в класация. Поне не в такава и не в компанията на "Бездната", а още по-малко на Лолита.

    Kiss my, впечатляващо описание! Признавам си, аз самата не успях за себе си да го формулирам така кристално ясно, когато четох книгата и когато гледах филма.

    Колкото до Джеръми Айрънс, голям е точно колкото Рикман :)) И точно толкова любим 🙂

  25. Все филми променили не само животи, ами и киното изцяло. : )

    Чудесна селекция, Дринов, поздравления. : D

  26. @Бож

    Филми променяли животи, сваляли правителства и рушили империи! 🙂

    Радвам се, че ти допада селекцията, все пак това е живота ми. 😀

  27. ама, Дрииин – моят коментар от вчера го няма тук (не зная защооо)! Ще повторя тогава – поклон пред страхотната ти класация! И според мен "Ужилването" е един от крайъгълните камъни в историята на киното, както и всички други творби, споменати от теб! Странно лаконичен си, но те разбрах, когато започнах да подготвям собствената си класация 😀 И да – РАЗБИРА СЕ – STAR WARS forever, бейби!!! :))))))))))))

  28. @Svetly

    Няма представа защо го няма коментара ти, погледнах да не го е сметнало за спам, но и там те няма. Ама няма значка. 🙂

    Не съм гледал филмите да са крайъгълни камани, а да са ме впечатлили, по случайност са се паднали такива. 🙂 А за лаконичността, даже си помислих, че много съм писал. 🙂

    Хеви метал!!! 🙂

  29. Дринов,прав си,баш за същия фим говоря :),а Гюс е продуцент,но може и да се бъркам.

  30. Дринов,Гюс е много провокативен тип,а Форестър ми е много любим филм :D.

  31. Горещо,препоръчвам го горещо :).Това е един от любимите ми филми,заедно с "Das Leben Der Anderen" ; "The Bothersome Man" ; "El Aura" ; ''Los Lunes al sol'' и още няколко такива,но за тях друг път :D.

  32. „Ангелско сърце“ наистина е абсолютен. Въобще Алън Паркър е велик! „Пътят към Уелвил“ е феноменална кретения, той няма нищо общо с другите му филми, аз не го исравнявам с тях, щото няма на каква база.

    А за“Koyaanisqatsi“, ако си гледал „Брака“ въобще не го търси, защото ще трябва да спорим и за него. 🙂 🙂 🙂

  33. Ах-ах-ах, много ме заинтригува с "Koyaanisqatsi". Ще го изнамеря задължително. А прозрачните гащички на Скарлет… ами не трябваше да ги виждам точно сега. 😀

    Колкото до "Пътят към Уелвил", наистина си един от малкото, особено на фона на много други негови заглавия, които аз лично обожествявам, като "Пилето", "Мисисипи в пламъци" и абсолютният "Ангелско сърце"! Сещаш се, че последния е и неизменно в моята подабна класация.

  34. Да прочета подобен въпрос в 3:30 през нощта е просто несправедливо 🙂

    Изкушението да отговоря е толкова голямо – и в рамките на минути любими филми и любими изживявания закръжаха около главата ми и взеха да ми намигват …

    Тъй – въпросът го рабирам така: филми, които са ви намерили неподготвени, неподозиращи и някак неразбиращи и тотално и напълно са ви отнесли на място, което изобщо не сте подозирали, че съществува в момента в който небрежно сте се намествали в салона… Изживяването е неописуемо – и спомена за него някак не преминава – напротив, става по-скъпо. И когато тези филми не са един и два – отговора на подобен въпрос е обречен …

    Аз изживях голяма изненада, например, наскоро с един норвежки такъв –

    THE BOTHERSOME MAN (2006) – свалих го случайно, загледахме се небрежно и постепенно потънахме в него с широко отворени и невярващи очи…

    Тъй да си дойда на думата – и се извинявам на всички, които нямат нерви да четат маалко по-дълъг списък:

    CRIES AND WHISPERS (1972)

    PSYCHO (1960)

    JAWS (1975)

    THE BOSTON STRANGLER (1968)

    VIRIDIANA (1961)

    SPRING, SUMMER, FALL, WINTER …AND SPRING (2003)

    THE MAN WITHOUT A PAST (2002)

    THE SON'S ROOM (2001)

    DANCER IN THE DARK (2000)

    SECRETS AND LIES (1996)

    THE BALLAD OF NARAYAMA (1983)

    CITY OF GOD (2002)

    ALL THAT JAZZ (1980)

    SHORT CUTS (1993)

    THE FUGITIVE (1993)

    TELL NO ONE (2003)

    AUTUMN SONATA (1978)

    RUNWAY TRAIN (1985)

    LET THE RIGHT ONE IN (2008)

    THE SECRET IN THEIR EYES (2009)

    THE LIVES OF OTHERS (2006)

    FISH TANK (2009)

    RED ROAD (2006)

    THREE COLORS: BLUE (1993)

    THE COLOR OF PARADISE (1999)

    IN THE MOOD FOR LOVE (2000)

    ADAPTATION (2002)

    HIDDEN (2005)

    WORKINGMANS DEATH (2005) – в който става видно защо и как Китай ще бъде лидер в света в новото време

    PAN'S LABYRINTH (2006)

    THE MOST DANGEROUS MAN IN AMERICA (2009)

    EDEN LAKE (2008) – който не можах да догледам, защото ме заболя сърцето и просто не можех да гледам повече, както и два ирански които не помня как се казваха…

    Сигурен съм, че пропускам много 🙂

    Ако някой е успял да догледа EDEN LAKE – да сподели …

  35. @Milbo

    Както винаги отлично Включване. 🙂

    Правилно си разбрал въпроса, ама леле колко филми. 🙂 🙂 То или избираш само 3-4 или 30-40 🙂

    Някои от заглавията не съм гледал, други биха били в моя дълъг списък, наистина чудесен избор. Само за "EDEN LAKE (2008)" съм учуден – ако става дума за този с Фасбендер. Беше интересно филмче, имаше атмосфера, кръвчица, ама нищо особено. Ако си се отказал преди героинята да влезе в къщата на родителите на децата изродчета, значи добре си направил, сигурно щеше да ти дойте тотално нанагорно. 🙂 Между другото този филм има един НЕПРОСТИМ недостатък. Нито веднъж не видяхме прекрасните цици на Кели Райли – ебаси разочарованието, а имаше такъв потенциал. 🙂

    За Иранските, бас държа че единния е за едно момченце което няма обувки, а другия пак е за едно момче, което иска да върне чантата на един съученик, но не знае къде живее. 🙂

  36. Да – за този с Фасбиндер става дума. За него просто сме на две мнения – защото на мен наистина ми причини физически усещания, които от един момент нататък не бяха поносими поради което не можах да го догледам.

    Липсата на възмездие, което да намести чувствата в стомаха е естетически избор, който се прави рядко…а като се замислим точно това се случва ВСЕКИ ПЪТ когато има несправедливост или престъпление за които няма възмездие –

    Както сигурно вече е станало ясно – гледам на филма не от жанровата му страна – И се радвам, че съм от зрителите, които започват да се превиват още по средата – защото тогава и без да искам започвам да се питам – защо ? И отговорът на този въпрос – наистина не се обуславя от жанровата принадлежност на филма –

    Единият ирански (първият който споменаваш) е точно той – а кой бе той всъщност ?

    Иначе имам непростим пропуск от снощи –

    BARRY LYNDON (1975) – който пак бяхме заседнали да гледаме ей така – филм на Кубрик, който сме пропуснали навремето – и в чийто край не можехме да повярваме, че сме видели това което сме видели. С едно изречение – Barry Lyndon казва всичко за човешката природа, което има да се казва (което е абсурдно твърдение, нали 🙂

    Ето един малко изваден от контекст пример – как се случват понякога фаталните неща – без да се обелва и дума – (имам предвид от 3:00 нататък, и избирам този клип, защото is a good setup for our younger friends in here) като се извинявам, ако линко-слагането не е пропръчително –

    http://www.youtube.com/watch?v=n4K8Zt_hpKU

    И да довърша – забелязал съм, че най-хубавите и цялостни филми ни правят най-щастливи когато са свършили. Докато вървят някои то тях може да са и мъчителни – да изискват 'работа' от нас – но 'наградите' и 'коледните подаръци' накрая са още още по-голями и фантастични. Като любов, която има начало, среда и край – защото за същинската дълбочина на една любов можем да съдим само когато сме я загубили – 🙂

  37. О-оо! "Бари Линдън" е жесток филм. И мен много ме радва, подкрепям всичко което си казал. На всичкото отгоре и технически е съвършен – сниман е без изкуствено осветление. А това за финала дето си го казал… попадна направо в целта. Така се чувствах на "Догвил". 3 часа мъка, обаче накрая… нямам думи! За линкове от YouTube няма проблем. Само да не са към торенти. 🙂

    За ужасите ти завиждам, че можеш така да се вживяваш. Много искам да чуя мнението ти за "The Strangers". Гледал ли си го? Мен много ме психира, не знам защо.

  38. Не съм – но се поразрових малко – и веднага ми възникна въпрос – научаваме ли нещо повече за въпросните 'непознати' – или нашето познание за тях остава на нивото на което е в трейлъра ? Ще го гледам – защото ми се прииска да видя дали това, което подозирам за него е вярно … Ако да – то между него и 'Еден лейк' има една съществена, да не кажа централна разлика – Утре ще драсна няколко реда –

    Поздрави –

  39. Филмите , които промениха живота ми бяха първите филми, които гледах като дете.

    Баща ми ме заведе на японския Jishin retto – на български "7.9 по скалата на Рихтер". Бяхме на морето и го гледахме в лятното кино. Този филм ми оказа невероятно въздействие. Не мога да кажа дали е бил много добър, но определено от тогава станах фен на апокалиптичните филми до живот.

    След това ходихме на "Божествени тела", който ме запали по музикалните филми.

    Харесвам "Коса", но любим ми е "Розата" с Бет Мидлър като Джанис Джоплин.

    И накрая третият филм от детството ми , който пък ме направи фен на Дъстин Хофман беше "Тутси". Любимият ми филм с него е "The Graduate" – Абсолвентът.

    🙂

  40. Оф, да нямам никакво време да коментирам някой пост :/ Тук съм да знаете, чета постовете ама не коментирам…

    Иначе, Дринов, аз и преди го казах – имаме сходна чувствителност относно филми (тук малко ме изненада де, просто, защото аз не съм по епичните фантистики, но няма значение, друго е важно. 🙂 Много хубава е станала подредбата, трябваше да се сетя и аз за повечко стари филми… "Изгубени в превода" е страхотно нещо:), за другите е ясно. 🙂

    Сетих се аз, като спомена Барака, още един филм, който ме стъписа тотално – Ashes and Snow – може би най-красивото нещо, което съм гледал някога.

  41. @Марина

    Аха-ха-ха! “Божествени тела” и моя живот промени. 🙂 Този филм, сестра ми и нейните приятелки го разбиваха от гледане, направо ме покъртваха! 🙂

    "Абсолвентът" е огромен филм! 🙂

    @Иво

    Нямаше как без "Star Wars". Все пак е първият филм, който съм гледал на кино, а от това по-голяма промяна в живота здраве му кажи. 🙂

    "Ashes and Snow" не съм го гледал, но сега задължително ще го чекна!!!

  42. Дринов, аз като по-възрастен не мога да си спомня кой-точно филм съм гледал за първи път на кино. Все пак си спомням, че гледах "Нова надежда" с голямо закъснение, когато вече го даваха само в малкият салон на "Цанко Церковски", но за сметка на това, бях на премиерата на "Империята отвръща на удара" в "Сердика" – единствената официална премиера, на която съм присъствал в онези години.

    А ти случайно да си бил на джедайското шествие преди премиерата на "Епизод III"?

    В момента се сещам за някои важни филма, които наистина са ме оставяли с увиснало чене и дълго след прожекцията са плували в съзнанието ми до следващата прожекция:

    Амадеус, Бразилия, Взвод, Грейстоук-легендата за Тарзан, Портокал с часовников механизъм, Близки срещи от трети вид, Извънземното, Ах този джаз, Военни игри.

    Уф, много са и ако ги заизреждам, доста ще се проточи.

    Аз пък, като малък, бях завлякъл майка ми на два филма в тогавашното "Дружба" – "Дуел" и "Коса".

  43. И аз се сещам за десетки филми, които като малък са ме оставяли с увиснало чене, въпроса бе да избера няколко наистина важни. Ако трябва да добавям загалвия… леле! 🙂

    На шествие на "Епизод 3" не съм бил, но бях въоръжен със светлинен меч. double edged! 🙂 "Нърд"!!! 😀 😀 😀

  44. Не мога да кажа че е променил живота ми, но "Димящи Аса" е може би единствения филм в последните 12 години, който се е запечатал трайно в съзнанието ми. Буквално няма и една сцена, която да не харесвам.

    Когато за първи път чух заглавието "Димящи Аса" и видях плаката си казах че това ще е поредното копие на Гепи и филмите на Тарантино. Но привлечен единствено от актьорския състав, наех DVD-то и бях повече от изненадан. Този филм надмина всичките ми очаквания и за два дена го изгледах три пъти с абсолютен кеф.

    По мое мнение, "Димящи Аса" притежава едно нещо което го издига над Гепи и останалите подобни филми: драма.

    Това ме изненада най-много, драмата. Да, през първата си половина, филма не се отличава много от Гепи, но последните доста кървави и драматични 35-40 минути просто го издигнаха във всяко едно отношение. Изпълненията на Джеръми Пивън, Таражи Хенсън и Райън Рейнълдс бяха меко казано феноменални. Даже мисля че Пивън трябваше да получи номинация за Оскар, този човек се раздаде напълно.

    Музиката на Клинт Мансъл е най-доброто му творение до сега, а сцената в асансьора между Рей Лиота и Нестор Карбонел е чисто и просто съвършена. Перфектното олицетворение на съспенса и клаустрофобията.

    Мога да изпиша 20 страници за този филм но ще спра до тук : )

  45. Уоу, серионо впечатление ти е направил този филм. 🙂 И на мен ми харесва, но аз не го приемам толкова насериозно. За мен е голям ташак. Братята Тремор са тотални изрУди. А очилатото каратистче с ерекцията, направо ми счупи главата. 😀

    Музиката на Мансел, наистина е много здрава.

  46. Е да, не става дума за Списъка на Шиндлер, но без съмнение филма е много по-сериозен от Гепи или Две димящи дула например. Това не значи че не харесвам тези филми.

    Напротив, ирландския циганин Брад Пит няма равен : )

    “Димящи Аса” просто дръзна да експериментира в някои отношения и на мен много ми допадна.

  47. Джеймс Камерън е създателят на едни от най-любимите ми филми. Това е човекът, който буквално ме смайва с начина по който режисира и пише сценариите си. Изключителен перфекционист и безкрайно отдаден на работата си, Камерън е страхотен творец, способен да създаде на лента уникални места и светове, да въплати във филмите си послания, които винаги са били заредени с оптимизъм и надежда, че един ден човекът ще се опомни.

    Филмите, които са ми направили най-силно впечатление:

    ПРИШЪЛЦИ

    ТЕРМИНАТОРЪТ

    ТЕРМИНАТОР 2

    БЕЗДНАТА

    ТИТАНИК

    АВАТАР

    ИСТИНСКИ ЛЪЖИ

    ИЗКУПЛЕНИЕТО ШОУШЕНК

    ВЗВОД

    ЧЕЛЮСТИ

    ДЖУРАСИК ПАРК

    БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ТРЕТИ ВИД

    КИТАЙСКИ СИНДРОМ

    ФЛАШДАНС

    СТЕНАТА

    ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА

    УМИРАЙ ТРУДНО

    ДОБРИЯТ ЛОШИЯТ И ЗЛИЯТ

    ВЕЛИКОЛЕПНАТА СЕДМОРКА

    СТРАННИ ДНИ

    БЕЗКРАЙНА СИНЕВА

    ВИНАГИ

    ДА СРЕЩНЕШ ДЖО БЛЕК

    СРЕДНОЩНО ПРЕПУСКАНЕ

    УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА

    ПЪЛНО БОЙНО СНАРЯЖЕНИЕ

    МЕЧКАТА

    КРИТИЧНА ТОЧКА

    ОБРАТНА ТЯГА

    ДВЕСТАГОДИШНИЯТ ЧОВЕК

    ХИЩНИКЪТ

    ПРИЗРАКА И МРАКА

    УИЛОУ

    НЕДОСЕГАЕМИТЕ

    ДРАКОНЪТ ИДВА (Enter the Dragon)

    ИНДИАНА ДЖОУНС (първите три филма)

    МАЛЪК ГОЛЯМ ЧОВЕК

    ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЗАПАД

    СМЪРТОНОСНО ОРЪЖИЕ

    ВЕЧНО МЛАД

    ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АМЕРИКА

    КОРАБОКРУШЕНЕЦЪТ

    ПОЧТИ ПРЕКРАСНО

    ШОФЬОРЪТ

    ПРОПАДАНЕ

    ИГРАТА

    ВРАГ МОЙ

    КУБ

    ЗАВРЪЩАНЕ В БЪДЕЩЕТО

    МИЗЪРИ

    СЕДЕМ

    ЛЕОН

    СМЕЛО СЪРЦЕ

    ДАЛЕЧЕ ОТ ЗЕМЯТА

    ДОБРИ МОМЧЕТА

    ЖИВИ

    ГРАН ТОРИНО

    Тези са заглавията, които бих гледал отново и отново.

    Постарах се да изброя почти всички, които са ми въздействали най-силно.

  48. Прекрасен списък, включващ едни от най-любимите ми филми. Само една забележка – ДА СРЕЩНЕШ ДЖО БЛЕК? Е, как може?? 🙂 Това е елементарен филм. Смъртта научава какво е да си човек, блях! Това е най-евтиното нещо на света.

    Ако взема да ритна едно кученце на улицата и го заснема ще разплача целия свят. Сигурно и тогава ще се намери някой, който ще види дълбок смисъл.

  49. Филмът "Да срещнеш Джо Блек" няма претенциите да е особено стойностна лента. Не носи на зрителя някакви дълбокомислени послания, нито ценни поуки, които ще са от особено важно значение, за да променят мирогледа на хората в киносалона. По-скоро бих го причислил към филмите-приказки за порастнали деца, какъвто донякъде съм и аз може би.

    Хареса ми играта на Антъни Хопкинс, чийто герой като шеф на голяма корпорация, свикнал да управлява животът на много хора, зависещи от него, един ден невярващо за него самия, се сблъсква със Смъртта, дошла да го отведе. Това е нещото, което той не може да контролира. Всичко друго, но не и това. Непримиримостта и силната му властна натура го заслепяват, за да може веднага да осъзнае безизходната и дори трагикомична ситуация. От друга страна Смъртта, подобно на героя на Хопкинс, е не по-малко загрижена и отговорна за човешките същества, чийто живот се крепи на нейното благоволение. Но тя, властвайки през вековете, никога не се е докосвала до дребните удоволствия, които карат хората да се чувстват добре. Не е изпитвала чувството да обичаш, да си желан, да даваш любов и да получаваш щастие от това. Сключвайки гласно споразумение, двамата властващи герои преминават като малки деца, научавайки всеки за себе си неща, които променят тяхната властна природа. Научават се да приемат нещата, без да се опитват да ги променят на всяка цена. И в края на филма, рамо до рамо, всеки със своята болка, обич и тъга, се отправят към вечността. Тази приказка, разказана по умел и драматичен начин от режисьора Мартин Брест, озвучена от прекрасна музика и изиграна убедително и пълнокръвно, някак си много ми допадна и остана като един от филмите, които пак бих гледал. Затова го включих в списъка. Пък и нали идеята беше всеки да напише заглавията, които са му харесали, а не да се фокусира върху особено стойностни филми.

  50. @movieman

    Абсолютно си прав, за това, че идеята е всеки да напише заглавията, които са му повлияли, а не да се фокусира върху особено стойностни филми. Затова си затварям устата. 🙂

  51. Както каза Дринката – не най-любимите ми или най-велики филми според мен, а някой от тези, които са оказали най-голямо влияние върху мен:

    Jurassic Park
    The Fly
    Batman
    Terminator 2
    New Jack City
    Predator
    Tween Peeks – сериал брои ли се?
    The Matrix
    The Lord Of The Ring: Trilogy
    Schindler’s List
    Forrest Gump
    Pulp Fiction
    The Big Lebowski
    A Clockwork Orange
    8 1/2
    Fear And Loathing In Las Vegas
    The 25th Hour
    Boogie Nights
    The Elephant Man
    Sideways
    The Life Aquatic With Steve Zissou
    Taxi Driver
    Scarface
    The Good, The Bad And The Ugly
    Goodfellas
    Natural Born Killers
    There Will Be Blood

    Горе долу в хронологичен ред се опитах да ги подредя. Разбира се има и още много филми, които са променили по някакъв начин кино съзнанието ми и са сформирали вкуса ми, но голяма част от тях са чист shit или просто към днешна дата не ги числя вече към любимите си филми.

  52. О, хо! Бях я позабрави тази тема. 🙂 Супер за включването.
    Общо взето няма нито един филм в списъкът ти, който да не харесвам. 🙂

  53. Филми които промениха живота ни може и тези Haathi Mere Saathi / Слонът, моят приятел (1971) ; Hachiko A Dog’s Story / Хачико (2009), World’s Greatest Dad (2009)

  54. Хуу, че беше спама, и бавната реакция на администраторите на сайта, та да видя темата хахахха.
    Аз, като виден Банишорец, първите ми спомени се свързват с кино „Цанко Церковски“ , там гледах филми, като „Годзила срещу Биоланте“, някви с Гари Бъзи и Синтия Ротрок, но най-голямо впечатление ми направи „Индиана Джоунс и Храмът на обречените“, това е филмът, който ме разби и съм го гледал много пъти, пак там…., лека меланхолия към детството.
    И от тука, започва един дълъг път, на филми, които всички знаете, страхотни филми, като „Междузвездни войни“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Сам вкъщи“, „Сърдити старчета“, „Терминатор“, „Пришълеца“ и т.н., но идва един момент, когато идва нещо различно и си казваш What the fuck is this?…, тогава се „срещнах“ с Майкъл Чимино и „The Deer Hunter“, филмът с който Робърт Де Ниро, ме грабна и до сега си остава първи с неговото име. Споделям и филмите, които гледах и мисля за уникални , но никога не си позволих да ги повторя „Dancer in the Dark“ и “ Dogville“. Филмът, който бих сложил с Ал Пачино е „Адвокат на дявола“ . „The Shining“ , филм от който ме е накарал се чувствам, като пионерче пред Тодор Живков.
    Част, от нещата съм написал има много други, които сигурно съм забравил… аха и „Матрицата“ да добавя.
    Благодаря за темата, въпреки че е доста овехтяла, успях да напиша няколко реда.

  55. Ами, айде! 🙂 Аз наскоро си го намерих на доста добро издание и мисля да си го припомня. А и е крайно време да прочета книгата. 🙂

    @Pacino
    Пропуснал съм, кога си писал. Мерси за включването. Не знам но коментарът ти ме подсети за един филм от детството, който много харесвах – „Текс и властелина на вулкана“. 🙂

    1. ехеееее, Джулиано Джема, още един детски спомен от Княжевското кино

    2. 🙂 🙂
      В Княжевското съм гледал „Джедаите“ – „Текс“ беше в Красно село – голям филм беше. 🙂

  56. Филмите, променили живота ми и като цяло те, оказали огромно влияние върху не само вкуса ми към кино, но и към същността ми – са все от преди години. Дори тези, които съм гледал сравнително скоро – са по-стари. Това в много случаи не са любимите ми филми, това са онези филми, които са ме „сащисали“ в даден момент и макар в годините да съм гледал по-качествени реализации на не един от тях – чувството няма да си го забравя никога. Като пример за сравнително скорошни гледания – срам не срам 12 Разгневени мъже го гледах едва преди 5-6 години. Помня като малък на Велико Търновото в стаята ми големият ми брат ме накара да гледаме Робин Худ с Костнър и как се изпълних от глава до пети с желание да съм влюбен, честен и смел, помня как за първи път гледах Смело сърце на пиратка и как първите 30 минути на филма бяха на нетърпими „звездички“ и след края на филма стоях с отворена уста с часове. Помня как хлъцнах при смъртта на Муфаса и не ме пусна до края, помня как не спах месец след „Алигатор“. Мога да изброя 20-на филма, които са променили това, как приемам много неща около себе си и които ми дадоха ужасно много. 🙂

  57. Ми давай заглавия де! Може някое да ни изненада приятно. 🙂

    1. Съмнявам се, усещането при така зададена тема е строго персонално, пък и както казах – някои от филмите не претендират с кой знае какво качество като кино 😀 Но на прима виста и в никакъв ред:

      Робин Худ – споменах какво отключи в мен тоя филм, нещо което после
      Смело сърце – доразви и го превърна в най-любимият ми филм евър
      Бодигард – от както го гледах нито един Лиъм Нийсън, Джон Уик, Борн или който и да е друг не може да стъпи на малкия пръст на „бад ассщината“ на Франк. До ден днешен изпитвам страхопочитание пред човек, който спокойно си яде ябълка, режейки парчета с ножче 😀
      В какво се превръщат мечтите – който в момент на голяма дупка,след смъртта на най-близкия ми човек – ме накара да се усмихна. Макар да съм го гледал само 3 пъти, защото емоционално не го издържам – този филм ми удари едно рамо в момент, в който никой друг не успя.
      Контакт – филм, който ми представи темата за „извънземните“ в светлина, която буквално ме порази.

      Едуард Ножиците – умопомрачителната приказка с все още невъобразимо добрия Деп, която ме накара да чувам основната тема на филма в ушите си при всяко мое влюбване.

      Бъртъновите Батмани – за мен – истинският Батман на филм 🙂

      Екзорсистът – без думи от шубе.

      Туин Пийкс – най-великият сериал на всички времена, на всички емоции и на всички жанрове.

      И може би няколко други, които сега несъзнателно забравям 🙂

  58. Тъкмо си мислех, че и да се сетя за някой – няма смисъл да добавям, но както често се случва като те питат нещо такова – пропуснах един гигант. Похитителите на изчезналия кивот е нещото, което зароди в мен любовта към историята и може да се каже, че този филм в най-голяма степен е повлиял на страстта ми към много хобита и интереси. И макар любимият ми от поредицата да е Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход, то първият беше този, който безпрецедентно предопредели много мои избори в последствие 🙂

  59. Хаахах, Sir Stevancho, тва което спомена за Кевин Костнър и ябълката, преди години съм го изигравал с праскова хахах, мисля, че моя плод е правилния без да съм проверил, но все пак сцената беше култова.