Неудържим / Unstoppable

На железницата с любов
 

Неудържим / Unstoppable - ревю

Режисьор: Тони Скот. Звезда: Дензъл Уошингтън. Основно място на действие: влак.

Дежа вю, а?

А те двамцата дори вече записаха филм, който се казва „Дежа Вю”.

Иначе няма нищо изненадващо в комбинацията между Тони и Дензъл. Подобно на брат си Ридли, който от дълги години работи основно с Ръсел Кроу, очевидно и Тони е намерил своя човек за почти всеки проект, който му попадне в полезрението.

„Неудържим” бележи петият съвместен филм на дуото след успеха на „Аления прилив”, „Мъж под прицел”, „Дежа Вю” и миналогодишния „Ударът Пелам 1,2,3.”

И втори пореден проект, в който носителят на Оскар Уошингтън препуска по стоманени релси. Но докато предишния път действието бе ограничено в клаустрофобичните предели на подземните метро тунели, то сега визията получава безгранична свобода и проследява гонитбата между един истински влак-чудовище и двама самоотвержени железничари, които са единствената надежа за спасение на десетки хиляди жители от окръг Пенсилвания.

Неудържим - композицията

Наскоро една чаровна млада дама ме попита кому е нужен подобен филм само година след „Ударът Пелам 1,2,3.” Логичният отговор е, че филмът е нужен на Twentieth Century Fox, чиито шефове са решили, че след като от Columbia могат да изкарат пари с подобна тематика, то защо и те да не се пробват.

Още повече, че железничарската тематика е актуална в американското кино и периодично се появяват филми, чието действие се развива на или около влакови композиции.

Класиката в жанра се нарича „Влакът беглец”. Под режисурата на Андрей Кончаловски, Джон Войт и Ерик Робъртс правят едни от най-запомнящите се роли в кариерата си и напълно логично получават номинации за Оскар.

В средата на 90-те години на миналия век Уесли Снайпс и Уди Харелсън яхнаха „Влакът трезор” в един типичен за времето си екшън, в който двама авери, бял и черен, се опитват хем да гепят кинтите от мотриса, превозваща прилична сума зелени гущери, хем да останат на чисто пред полицията, към чиито редици се числят и те самите.

Пак по същото време Стивън Сегал попадна за втори път „Под обсада” именно на влакова композиция. В период, в който Сегал все още беше водещ фактор в Холивуд, филмът успя да привлече достатъчно приходи възползвайки се от успешната формула „умирай трудно”.

След известна пауза през 2009 мотриса отново се оказа централно място на действие във вече споменатия „Ударът Пелам 1,2,3”, в който, с подкрепата на Джон Траволта, утвърденото дуо Скот-Уошингтън предложи на публиката един напълно задоволителен трилър за криза със заложници и огромен откуп.

Крис Пайн и Дензъл Уошингтън

И тук следва основната разлика между „Пелам 1,2,3” и „Неудържим”.

„Неудържим”, макар и също трилър, попада по-скоро в графата „катастрофични филми” (на английски т.нар “disaster movies”), в рамките на които живота на десетки хиляди, милиони или направо на цялото земно население е заплашен от някакъв природен катаклизъм, в случая неконтрилируем влак с токсични материали.

Комбинацията между Дензъл и Крис Пайн („Стар Трек”), съответно опитен служител и новобранец, веднага извиква аналогия с централните персонажи в един от еталоните за жанра – „Армагедон”. Независимо, че епоса на Майкъл Бей за американски героизъм е фантастика, то и там има подобна основна сюжетна линия между героите на Брус Уилис и Бен Афлек. Може би затова през цялото време имах усещането, че героят на Дензъл ще загине, но тук не е мястото да разкривам такива детайли от филма. Все пак продукцията е по действителен случай и всеки лесно може да провери кой е оцелял и кой не, но моя лична препоръка е да гледа филма без предварителна информация и нагласа – поне при мен това сработи и мога без проблем да препоръчам „Неудържим” за гледане при седмичния избор на кино заглавия.

Струва си да се отбележи, че филмът визуално е много добре издържан и с подкрепата на динамичния саундтрак действието се развива с равномерно темпо в рамките само на 90 минути. На фона на все повече претенциозни филми, които отнемат на зрителите по 2 до 3 часа, за да разкажат историята си, е истинско облекчение, че има и предложения, които дават възможност за бързо бягство от реалността, без това да отнема от качествата на крайния продукт.

Дензъл Уошингтън

Истинско облекчение е и операторската работа. Лично за мен един от най-трудните филми за гледане е „Домино” на Тони Скот. Още след първите 5 минути бях сигурен как се чувстват хората страдащи от морска болест – няма такова клатене на камерата и „препикани” филтри. Скот е голям фен да снима по този начин и го прилага частично в много от филмите си, но никъде с такъв ужасяващ резултат.

За „Неудържим” подозирам, че студиото се е намесило и е дало изрично разпореждане каква да е визията. Благодарение работата на оператора Бен Сересин („Трансформърс 2”) и двукратно номинирания за Оскар монтажист Крис Лебензън („Аления прилив” и „Топ Гън”) зрителят успява през цялото време ясно да разбере с кой герой какво се случва, което си е направо завръщане към начина, по който се снимаха екшъни-трилъри в края на миналия век.

За финал трябва да се отбележи, че „Неудържим” нито е перфектен филм, нито ще бъде запомнен с нещо особено в историята на киното, но предлага именно това, за което се предполага, че е създаден – увлекателна история, разказана от майстор в жанра с помощта на известни актьори. Филм, който заслужава избора на публиката пред болшинството простотии в киносалоните и който няма да остави негативен привкус след изтичане на финалните надписи. А, че трябва да се гледа на голям екран е повече от задължително, така че, ако нямате доверие на БДЖ и никога не бихте си купили билети за българските железници, то поне си купете билет за „Неудържим”, настанете се удобно и се забавлявайте.

Operation Kino: Огромни благодарности на Алекс за ревюто.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2010-11-11 at 23:08

    Дензъл е просто брутален, тея дни ще се запътя към мола :)

    Отговор

  • 2010-11-12 at 01:09

    Виж обожавам Скот

    Той снима уникално

    Аз го наричам човекът на каскадите

    Нали взриви цял ферибот за да направи онази сцена с времетраене около 40 сек в Дежа Ву

    Отговор

  • 2010-11-12 at 23:38

    Много благодарности на Алекс за ревюто. Аз успях да го гледам филма, но понеже нямах време от фестивала, не успях да напиша нищо.

    Класически "филм катастрофа" – "Неудържим" изненадва приятно. Има доста клишенца разбира се, но пък липсват терористите, а на дразнещата темичка от трейлъра с влака с дечицата е отделено само няколко минути.

    Отговор

  • 2010-11-15 at 13:36

    Не беше лош. Имаше клишета, които дразнеха, главно тъпи реплики.

    Най-доброто от филма беше сцената с изпускането на влака. Предполагам, че точно тя е взета от действителния случай. Напълно правдоподобна беше.

    Другото хубаво беше да се покажат нормални хора, със своите недостатъци и физически ограничения, вместо "супер герои" .

    Отговор

  • 2010-11-16 at 04:08

    И мен ме изкефи изпускането. Както казах и по-горе, много се радвам, че не бяха някакви терористи, извънземни или нещо от сорта, а просто някакви кретени, каквито ги има под път и над път. :)

    Отговор

  • 2010-11-18 at 01:44

    Слаб филм, изтъкан от клишета и стереотипи до безобразие. Ненужен, излишен и бързо забравим.

    3.9/10

    Отговор

  • 2010-11-18 at 04:07

    Аз очаквах да е мнооого по-зле, затова ми допадна. Непретенциозно филмче, точно да го забравиш след няколко дни :). Ако го бяха пуснали през лятото, щеше да изкара и някои долар. :)

    Отговор

  • Milbo
    2010-11-19 at 06:44

    Привет –

    Утре (т.е.) днес ще тичам да го видя – обичам да гледам успешни развлекателни филми с напрежение. Филмът очевидно е постигнал единство между форма и съдържание – или да кажем, цел и резултгат. Това не е проста работа – защото във всеки сполучил филм има магия, която не може 100% да се обясни или повтори рационално –

    (Ако бе възможно – всеки филм би бил успешен, но повечето не са) –

    Отговор

  • 2010-11-19 at 18:23

    @Milbo

    Този по-скоро е развлекателен без напражение :)

    Ще се радвам да чуя какво ти е мнението. То което винаги е интересно.

    Отговор

  • Milbo
    2010-11-20 at 06:45

    По-горе има въпрос – кой има нужда от подобен филм – и моят отговор би бил – всеки, който иска да гледа добро кино. Мислил съм си – колко по-лесно е да се посочи защо един филм е неуспешен от това да се посочи защо точно е успешен. Тъй като ‘Unstoppable’ очевидно е от втората група – ми е трудно да си отговоря кое точно го прави такъв.

    Има няколко общовалидни положения – спазена е ‘мярката’ почти във всичко и почти през цялото време; виждаме толкова и само това, което е необходимо; ние вярваме на това, което виждаме и чуваме; Дензел е умопомрачително добър актьор; не ми се иска да добавя или извадя нещо от филма (ако не броим двете дъщери на Дензел, които никак не приличат на дъщери на железничар); филмът ‘започва’ навреме, и свършва навреме. Вярно е и това, че не мислиш за него след като е свършил, но подозирам, че Тони Скот не е имал за цел да го мислим след края – т.е. тук също е постигнал целта си. Изглежда просто – а съм сигурен, че не е.

    Погледнах пак заглавието ‘Unstoppable’и ми хрумна, че филмът ‘работи’, защото ни убеждава красноречиво, че неудържими са три неща – 1) влакът, който фучи и трещи заплашително следвайки неумолимо законите на физиката, 2) Дензел, в ролята на съвършения железничар, който просто знае ама абсолютно всичко, което може да се знае за железниците и в светлината на несправедливото си ранно уволнение след 28 години работа никой не може да го спре да прави единствено това, което според него е правилно, и 3) героят на Крис Пайн, който (без да го съзнава) няма да миряса докато не си върне жената и детето. И трите неудържимости се оплитат елегантно в една привидно проста история, която ще постави на изпитание техния ‘устрем’. За влака най-важното е да цепи напред, за Дензел – да бъде най-добрия сред добрите железничари, който може да взима само ‘правилните’ железничарски решения, а за Крис Пайн – пак да е с жена си.

    Както си му е редът – някъде след две третини от филма прекарани в гонитба на изтървания влак, и надлежно акумулирано напрежение, трите ‘неудържимости’ се наострят за сблъсък в нещо като финален рунд. Епизодът в който събудената и нищо неподозираща руса съпруга втрещено гледа Крис Пайн в директно предаване как се опитва 'да спаси’ родния им град от армагедон е с най-високият емоционален градус и за капак 'гледането' се удвоява и утроява – защото е и на живо, после по телевизията, и накрая през нейните очи. Към този момент, ние (като въпросната съпруга) – наистина искаме те да успеят и хич не ни е все едно к’во ще стане. Всеки зрител може спокойно да си избира с кой точно да се идентифицира – и това не е трудно, защото обичайни човеци (като нас) са се е озовали в необичайна, но правдоподобна ситуация, от която за ужас на всички има само един възможен положителен изход.

    Сещам се за и за три второстепенни образа, които ми бяха много развлекателни – двамата балъци, които изпуснаха влака, и ‘старата пушка’ със странна прическа, който с решителни действия и думи изоставя закуската си и се втурва, за да се включи по същество и ‘баш на място’. И трите образа са страшно забавни, убедителни и свежи и техните реплики и гримаси са просто разкошни. Това може би обяснява и защо ‘клишетата’ на жанра, там където ги има, не натежават. Нито едно от тях не е ‘натъртено’ – отделено му е необходимото механично време, за да продължим напред и съответно ‘животът’ в историята надделява над жанра.

    Абсолютна мистерия за мен е образа на Дензел – който играе обикновен човек, който всъщност е най-естествения Герой, който може да си представим. Той винаги знае, винаги е прав и никога не се колебае. Това, което ме срутва е, че и за миг не се съмнявам, че в същото време е един обикновен железничар – пенсионер. Как се постига това нещо в такава кратка роля в ‘екшън филм’ – незнам. Ако има някакви части магия в успеха филма, сигурно се крият и тук…но силно подозирам, че не са само тук.

    Отговор

  • 2010-11-20 at 18:28

    @Milbo

    Както казах и по-горе, мнението ти винаги е интересно и този път не е изключение.

    Някой път трябва да напишеш едно ревю за сайта :) Много ще се радвам.

    Отговор

  • 2010-11-24 at 01:37

    Milbo, егати якото мнение, пич! Евала на такива хора като теб, които сядат да гледат филм и извличат позитивите на преден план. вместо само да мрънкат :)

    Яд ме е, че не можах да ида да го гледам на кино, май ще чакам да излезе добро качество…

    Отговор

  • 2010-11-24 at 03:24

    @MCFOXXX

    Още го дават по кината, не си го изпуснал. :)

    Отговор

  • 2010-11-24 at 21:58

    Знам, проблема се оказват финансите, за жалост малко съм позакъсал…

    И си скивам филмчета у къщи :)

    Отговор

  • 2010-11-25 at 05:37

    Ох, не ми говори за финансовия проблем, защото… :(

    Отговор

Коментирайте