Мъртъв ефир

Франк Дарабонт, режисьор на “Мъглата” и “Изкуплението Шоушенк”, заедно с Гейл Ан Хърд, продуцент на “Терминаторът” и “Хълк”, се захванаха с един от най-нашумелите комикси през последните десет години – “The Walking Dead” на Робърт Къркман. “Живите мъртви” ни среща с Рик Граймс – полицай, който отчаяно опитва да спаси себе си и колцината оцелели в един претъпкан със зомбита постапокалиптичен свят на разруха и смърт. Дарабонт дирижира ансамблов каст и ни глези с невиждани за телевизията мащаби и натурализъм, кълне се в наследството на великия Джордж А. Ромеро и даже е повикал на помощ майстора на грим-ефектите Грегъри Никотеро. Сериалът дебютира със завиден успех отвъд Океана на Хелоуин, а у нас тръгна на 1 ноември. Очакванията се оправдаха, което ни подсказва, че канал AMC може би наистина ще поръча втори сезон в най-скоро време. Зрелищният и напрегнат Армагедон, претъпкан с реанимирани трупове, продължава с втория си епизод довечера по FoxCrime. Междувременно, простреляйте в тиквата маниакалното си нетърпение с пет изключителни хорър-сериала от (не толкова) близкото минало – подбрани, похвалени и боготворени от верния ни хорър-гуру Благой Д. Иванов.

“Dark Shadows” (1966-1971)
Тим Бъртън и Джони Деп, които имат не само дългогодишно сътрудничество, но и отколешен афинитет към второкласните музи (без Едуард Ууд-Мл. и Антонио Маргерити нямаше да имаме “Ед Ууд” и “Слийпи Холоу”) от години се точат на готическата сапунена опера “Dark Shadows” и май няма да чакаме дълго, за да видим бутафорната класика дигитално преродена; говори се, че снимките ще започнат през април следващата година. Дотогава обаче ще се концентрираме върху оригинала: емблематичният “Dark Shadows” приютява привидения, върколаци, вещици и какво ли още не, а с най-голяма слава сред зрителите се окичва 200-годишният вампир Барнабас Колинс, който броди в търсене на кръв и любов. Сериалът е страшно популярен навремето, отприщвайки дълголетен френчайз (книги, комикси, играчки). Тук е мястото да споменем и други вампирски икони, но ако сте сред почитателите на кичозни и детински недоразумения а ла “True Blood” или “The Vampire Diaries”, по-добре преосмислете естетическия си вкус. Жанрът е прекалено скъп и твърде износен, за да толерираме откровени гаври. Затова ще заложим на старомодното, страховито и обсебващо заглавие “Salem’s Lot” – тричасов минисериал, произведен по бестселъра на Стивън Кинг от самия Тоби Хупър през далечната 1979 г. Препоръчваме го с високо вдигнато разпятие.

“Twin Peaks” (1990-1991)
Убийството на провинциалната палавница Лора Палмър генерира една от най-истеричните ТВ-мании в началото на 90-те години на миналия век. “Туин Пийкс” e единственото място, където можеш да видиш Дейвид Духовни като травестит и случаен сценичен работник – като олицетворение на злото и ужаса. Самото градче, населено с колоритен каймак от всестранно покварени жертви, герои и психопати, сякаш е огледална илюстрация на патологичния, но гениален мозък на Линч, който ни предразполага да се настаним удобно в любимия му и болен свят на гиганти, джуджета и едноръки обущари, докато постепенно не навлезем в нечленоразделното му подсъзнание, зад чиито алени завеси се е скрил ухиленият и безсъвестен мотив на осветителя с индианска мутра Боб… “Туин Пийкс” просто е твърде велик, за да се случи отново.

“Riget” (1994)
Ларс фон Триер и Мортен Анфред отварят вратите на своята психо-болница и те приемат в царството на мъртвите, където вилнеят както свръхестествени, така и чисто човешки фобии. “Кралството” е мрачна и тежка, но изключително ценна творба на европейската арт-сцена и въпреки че след като изгледаш всички серии ще успееш да си отговориш едва на малка част от сюжетните и психологическите загадки, удоволствието от изживяването е несравнимо и може – поне на ниво атмосфера и ексцентричност – да навее не един и два паралела с Линч. Сериалът има отвратителен щатски римейк (“The Kingdome”), креативно ръководен от споменатия по-горе Кинг; при все неоспоримите качества на Краля, този му напън е под всякаква критика и изобщо не може да се мери с датския си първообраз. За сметка на това официалното продължение, озаглавено “Riget II” и реализирано през 1997 г., не само напълно отговаря на очакванията, но и хомогенно допълва историята. Триер дори написва сценарий за трета част, но не го реализира, тъй като петима от основните актьори на филма умират… което е едновременно жалко и зловещо.

“Carnivàle” (2003-2005)
“Карнавал” не се гледа, а се изживява. Еклектичният жанрово, сюжетно и символно концептуален шедьовър на сценариста Даниъл Кноф черпи вдъхновение от митологията, окултизма и масонството, но без да се изкушава от таблоидния и суеверен кич. Вместо това залага на философски, метафизичен прочит на познатите исторически, културни и религиозни архетипи, разгръщайки ги с вдъхновяващ професионализъм и кинематографичност. Амбициозният проект на Кноф оцелява цели два сезона, преди HBO да дръпнат щепсела на чудноватото му и неповторимо творение (оправданието, разбира се, са ниските рейтинги и високите разходи – “Карнавал” просто е твърде сложен за разглезената и пристрастена към повърхностни ситкоми аудитория), но дори те са достатъчни, за да превърнат сериала в истинска легенда, белязвайки съдбовното противоборство между аватарите Бен Хокинс и Джъстин Кроу като още едно запомнящо се допълнение към художествените интерпретации на борбата между Доброто и Злото. Въпреки преждевременната си кончина, “Карнавал” си остава може би най-доброто и интелигентно нещо, случвало се на развлекателната телевизия.

“Dead Set” (2008)
Няма как – стигнахме пак до зомбитата. Докато корейците ни облъчват с вируси (“Yieutjib jombi”), а японците се впускат в тинейджърски аниме-апокалипсис (“High School Of The Dead”), англичаните се заемат с нещо по-практично, актуално и рейтингово – “Big Brother”. Феновете знаят много добре, че добрият зомби филм не се дължи само на изобилието от гор, но и на силните персонажи; най-ужасяващите фигури на поджанра обикновено се оказват оцелелите, които изперкват, а не човекоядците, които ги гонят с тътрузене и ръмжене (нещо, което ще си проличи и в “Живите мъртви”, поне съдейки по брилянтната фабула на Къркман). Точно затова “Dead Set” е добър: смесвайки сатирата с екшъна, сериалът стоварва края на света по време на риалити-шоу и оставя стереотипните участници сами да се оправят с кашата навън. Сред героите има и класически продуцентски злодей, който (смътно) напомня на родния титан с идентично призвание Нико Тупарев. Безценно просто.

Operation Kino: Огромни благодарности на сп. “Една седмица в София” за предоставения материал.

Пусни коментар