неЧЕСТНА ИГРА / Fair Game - ревю

„Всички лъжат.” Реших да не се ръководя от тази максима на Хаус.

Като съвсем обикновен човек, който от време на време ходи на кино, реших да проверя как режисьора на „Самоличността на Борн” и „Мистър и мисис Смит” пресъздава една лична, истинска история от нашето съвремие. Не обичам предварително проучване на сюжети – при „свалянето на анамнеза” се ръководя от лични впечатления. Признавам си – съблазнителната примамка в случая беше актьорския дует! Обожавам Шон Пен, възхищавам се на съвместната му работа с Наоми Уотс в „21 грама” – е, как да не се изкуша да прекарам няколко часа с тях?! Усещането след края на филма – хм, това е вече доста по-сложен въпрос… Странно – не съжалявам, въпреки че съжалявам. Противоречиво, нали?

Наоми Уотс и Шон Пен

Така беше от самото начало. Недоразумението Джордж Буш-младши разяснява терористични заплахи на фона на „Gorillaz” – обещаващо за мен намигване. Запознаваме се с главните персонажи – семейство Валери Плейм и Джо Уилсън. Тя е агент на ЦРУ, той – бивш щатски посланик. След като използва експертното му мнение за внос на обогатен уран от Африка в Ирак, Белият дом пренебрегва изводите и продължава да държи на теорията, че Саддам подготвя атомно оръжие. Именно затова е важно Съединените щати да ударят първи, за да „защитят мира”. Като всеки нормален човек, който може да разсъждава с главата си в шантавия ни 21 век, винаги съм смятала това обяснение за свръх-нелепо! Затова с облекчение проследих развоя на събитията, като филмът ме ангажираше все повече, въпреки вродения ми скептицизъм. Тайна акция в Багдад, събиране на информация, работа с внедрени агенти някак незабележимо се преплитат с привидно нормалното ежедневие на семейството. Валери и Джо са част от приятелски кръг (никой дори не подозира, че се храни на една маса с шпионка!), грижат се за близнаци в невръстна възраст, опитват се да имат нормален живот. Когато общественото напрежение ескалира и президентската власт предприема решителната стъпка, бившият посланик – съвсем импулсивно и напълно съзнателно – не може да остане безучастен. След негова разобличителна статия, Белият дом отвръща на удара „под кръста” с разкриване самоличността на Валери. Това води да страхотен семеен катаклизъм, копрометиране на десетки международни връзки и на нейния дългогодишен оперативен опит, натрупан в ЦРУ.

Създателите на филма защитават тезата, че това е лична история през призмата на политическите събития от недалечното ни минало. Семейният катарзис, взаимните обвинения, невъзможните решения и изключителните жертви, които са наложени на главните герои, би трябвало да останат във фокуса на вниманието – и на зрителите, и на режисьора. Може би преувеличавам, но аз не усетих така историята. Не казвам, че липсва позиция, ала мозайката от анти-Буш-акценти можеше да още по-пъстра и по-болезнена. Не казвам, че филмът страда от конформизъм, но един откровено пошъл момент ме накара да подскоча от яд на стола – екс-посланик Джо Уилсън предава откровения на група хора в търсене на истината, и като най-важен акцент изтъква правото на глас на всеки гражданин в „страната на неограничените възможности”. Както и задължението на всеки американец да воюва в името на демокрацията! Та нали именно тези средностатистически милиони успяха да изберат и преизберат „храстовия” дегнерат начело на „най-великата” демокрация?! Е, именно в този момент филмът ме изгуби…

Наоми Уотс

НО Това не означава, че ще подмина актьорската работа на Наоми Уотс и особено на уникалния Шон Пен! Младата дама проявява завиден талант в овладяване на разнообразни по стил предизвикателства. Визията и държанието на една „мини-желязна лейди” не й стояха като изкуствено скроен костюм, напротив – тя изкусно борави със способността да изпълнява всичките роли на своята героиня, да не губи концентрация и усет за време, място и обкръжение, и да доказва себе си като истински боец (почти всяка силна жена прави същото всеки ден, на различни житейски фронтове). Достоен партньор на мъжкото момиче е чувствителният и непреклонен герой на Шон Пен, който е готов да жертва времето си в името на децата, както и съдбата на семейството си в името на истината. Той не заслужава по-обикновена жена, тя не заслужава по-обикновен мъж. Една кухненска кавга по между им, породена от много сериозен повод, успя да ме разплаче – аргументите, изказани на висок тон, бяха безусловна обич в най-чист вид. Точен, обран, страстен, премерен, безукорен и гениален – това е Шон Пен. Една от любопитните подробности около филма е факта, че Дъг Лайман предлага сценария първо на Наоми Уотс и тя дава идеята да привлекат Пен към проекта. По време на подготовката двамата актьори се запознават с реалните прототипи на своите персонажи и самият Джо Уилсън споделя изумлението си от това как Шон Пен успява буквално за седмица да се превъплъти в него!
При все, че не успях да формулирам изводи, усещането ми за „неЧЕСТНА ИГРА” е като за неделна разходка в парка през ноември – тръгваш с желание да се порадваш на хубавото време, а те застига дребен дъждец, който не успява дори да те намокри, но е достатъчно досаден, че да ти развали настроението…

Шон Пен

Хаус: Защо започна всичко с моята максима? Сигурен бях, че сама ще се опровергаеш, защото думите ти доказват именно това – „Всички лъжат”. И ще продължават да го правят, защото това се очаква от тях. От сценариста се очаква да направи подобаващо правдоподобна история, базирана върху живота на реално-съществуваща двойка. От продуцента се очаква да осигури пари за създаването на филм, в който се изнасят политически – секретни и не толкова – факти. Трябва да се осигури и сътрудничество от страна на ЦРУ (представи си само!), както филмът все пак да види бял свят… От оператора се очаква да предложи интересни гледни точки, светлинни решения и движения на камерата, които биха ангажирали публиката, но без със своята екстравагантност да отвличат вниманието й от сюжета. От режисьора се очаква да избере възможно най-атрактивни, но и изгодни филмови локации, както и актьори, които да не му създават грижи. Ако са и талантливи – много добре, ако са имена за акумулиране на боксофис – още по-добре! От актьорите се очаква да излъчват самоувереност на снимачната площадка, да си казват правилно репликите (особено ако включват специфични термини, разузнавачески или медицински – няма значение) и да превърнат зрителите в съУЧАСТНИЦИ. Когато талантът на актьорите е доказан, всяка фалшива нотка в поведението им предизвиква алергична реакция – подобна на твоята спрямо напомпаната реч на персонажа. Дори подбудите за създаването на една кинотворба да са добри, дори резултатът да е отличен (но все пак не незабравим!), нищо не може да оправдае присъствието дори на един погрешно-написан-режисиран-изигран епизод! Един от великите творци от миналото беше казал веднъж, че „когато режисьорът започва да проповядва, значи не е направил добър филм”. Не можеш да ме обвиниш в пристрастност – цитирам! И съм доволен, че няма промяна в статуквото – „Всички лъжат”. Ти също, но в случая изигра ролята на изключението, което потвърждава правилото… (Свободен ли съм от дежурство в клиниката утре?)

Operation Kino: Огромни благодарности на Къди за ревюто.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments