Градът - ревю

Накратко и супер опростено, филмът разказва за Дъг МакРей, обирджия, който се влюбва в Клер – банков мениджър, която е държана за заложник в един от предишните му удари. Това, разбира се, води до сериозни усложнения около предстоящите му обири, както и в плановете му да прекрати криминалния си живот. По този начин той става по-лесна мишена едновременно за неуморим агент на ФБР и за престъпните фигури, стоящи зад големите удари на екипа му, които освен всичко друго са отговорни и за нещастието на семейството му.

Или с други думи казано, една не много оригинална и гледана до втръсване история – за един лош, но добър мъж, който е функция само и единствено на средата, в която е израснал, и който копнее за някаква положителна промяна в живота си – изграден от безкрайни клишета сюжет, в който няма почти нищо оригинално, героите, макар и добре развити, са до болка познати типажи, а финалът е ясен от първата минута.

Слейн, Бен Афлек, Джереми Ренър, Оуен Бърк

Въпреки това обаче, „Градът” се оказва един от онези много редки случаи, в които въпреки тези огромни недостатъци, крайният резултат е повече от задоволителен. А под задоволителен имам предвид, че „Градът” определено е един от най-добрите „heist” филми от последните няколко години.

Ако трябва да го сравним с някое произведение, първото заглавие, което идва на ум не е „От другата страна” на Скорсезе – въпреки че ако съдим по трейлъра, точно това се очаква от нас – или пък предишният страхотен, но недооценен режисьорски проект на Бен Афлек „Жертва на спасение”, с който споделя адски много общи неща, а ненадминатият урбанистичен уестърн на Майкъл Ман „Жега”. Историята, ритъмът, вниманието към детайлите, развитието и мотивировката на героите, както и перфектната хореография на екшън епизодите – всичко това създава усещането за една положителна реплика към класиката с Пачино и Де Ниро.

Джон Хам

Изключително адекватна режисура, която нито за момент не остава впечатлението за самоцелност. И като си помисли човек, че зад това седи човек като Афлек… Но нека не си кривим душата, него го бива за режисьор. Просто не виждаме как иначе би могъл да направи два добри филма един след друг, ако не притежаваше талант за тази работа. На всичкото отгоре и изпълнението му пред камерата не е зле. Аз поне не се сещам някъде да е бил по-добър.

Говорейки за изпълнение пред камерата, актьорският състав в лицето на самия Афлек, Ребека Хол, Джон Хам, Крис Купър, Блейк Лайвли, Пийт Посълтуейт и Тайтъс Уеливър е повече от фантастичен. Истинското бижу обаче е Джереми Ренър, който, при все че е натоварен с един от най-клишираните образи, успява да направи здрава и запомняща се роля, която ме кара напълно да си променя отрицателното мнение, което имах за него. Силно се надявам в бъдеще да не го виждам само в подобни роля, не за друго, а защото наистина има шанс от него да излезе нещо добро.

Ребека Хол и Бен Афлек

Преди да завърша, няма как да подмина едно от големите клишета, когато се говори за филми, в които мястото на действието е от огромно значение, защото в случая то ще бъде абсолютно вярно. Наистина Бостън – и в частност Чарлстаун, един от кварталите на Бостън, в който, както ни уверяват в началото на филма, живеят повече банкови крадци и похитители на бронирани коли, отколкото в който и да е друг град в Америка – е като самостоятелен герой във филма. Той е истинското сърце и душата на историята. Усещате изолираността и болезнената принадлежност на хората, живеещи в него, виждате нелицеприятна и отблъскващата му страна, но също така виждате и суровата красота на един град, който малцина разбират напълно.

За да обобщя, при все че страда от не един и два проблема – най-големият, от които лично според мен, е самият финал – „Градът” е адекватна и ангажираща криминална драма, която ви предлага едно от най-добрите проявления на жанра от доста години насам.

Similar Posts

Вашият отговор на Milbo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Както всички знаем, на Бен пО му се отдава режисурата:) Лично на мен ми се очертава като новия Клинт Истууд.

  2. Голяма изненада, наистина, че Бен Афлек, го бива за нещо – вече е потвърдено – ама чак новия Клинт Истуд… 🙂

  3. Когато и на английски съм попадал на снизходителни коментари за Бен Афлек съм се чудил – защо. Може би заради няколкото неуспешни глупави филми в които е играл преди незнам колко години точно …или затова, че Мат Деймън е по-талантлив и успешен актьор ?

    Аз съм благодарен на Бен Афлек за изключително успешния му втори филм – който ми причини автентично, класическо преживяване в киното. В моята благодарност няма и отсянка на почуда – защото всъщност дори ако оставим Оскара му за сценарий, и награданата за най-добър актьор от фестивала във Венеция (2006) – списъкът с множеството му награди за сценарист, актьор и/или режисьор е два пъти по-дълъг от моето СВ.

    Той очевидно е много добър в писането, той е винаги харизматичен, а понякога отличен актьор, а като режисьор от него досега сме гледали два страхотни филма. Преди да е навършил още 38 години –

    Наистина не разбирам съвсем – как това може да е повод за снизхождение –

    След като гледах 'Градът' си мислех как един филм – нека да кажа – едно произведение на изкуството (когато е такова) – е поредица от решения – и как очевидно в дългия низ от решения по повод на този филм той е правил избори, които водят до този точно резултат.

    Едно такова решение касае избора на актьорите (и Крис Купър и Ребека Хол и Джереми Ренър, дори и Джон Хам винаги ми доставят естетично удоволствие просто да ги гледам – независимо какъв или какво точно играят); друго решение касае това как да се снимат 'гонитбите с коли' по улиците (например, да са реалистични, а не някакви други), трето – дали и как да развива образи …

    Та тези 3-4, заедно с другите 94 решения, които е взел са произвели резултат, който стои 'по-високо' от мнозинството други резултати в американската киноиндустрия – които също са продукт на низ от съзнателно взети решения от хора, които също правят филми. И не само, че 'стои по-високо' – но го прави някак естествено, добре премерено, 'адекватно' (както е споменато и в ревюто), дори скромно. Зад цялата тази 'адекватност' се крие не само безпорния талант на г-н Афлек, но и неговите избори, които говорят страшно много за това какъв е той и в какво вярва –

  4. @Milbo

    Попадал си на снизходителни коментари по простата причина, че Бен Афлек е слаб актьор. Може и да има един два проблясъка, но това не означава нищо.

    За режисурата обаче, мисля, че всички сме съгласни, че го бива. 🙂

  5. на мене филма много ми хареса. имаше слаби моменти разбира се, но като го сравним с всички глупости, които излизат филма е страхотен. бе афлек е супер готин във филма.

  6. @Мариола

    Кажи честно, Кейси Афлек не ти ли харесва повече от Бен?

    За мен е доста по-хубав и кадърен актьор. 🙂

  7. И Кейси е готин, ама във филма човека за мене си е Бен. Вече съм горд собственик на ДВД-то, така че от време на време ще плакна очи 🙂

  8. Добро снимане, безспорно, но до тук…. другото е елементарно копиране на “Жега“…. Бен Афлек трябва да си седи зад камерата….