Стоун / Stone

Организмът сам на себе си е враг
от на 2010-10-11
 

Стоун / Stone - ревю

Все пак успях да го заинтригувам – гледаше почти през мен (в деколтето ми) докато афиширах филмовата задача, но когато споменах Робърт Де Ниро и Едуард Нортън, кристално синият поглед се фокусира. След като добавих Мила Йовович, с полуусмивка изстреля едно бързо „Щях да се зарадвам повече, ако беше още по-неприлично млада от теб” и отвори със замах вратата на кабинета си.

Хаус: Камък, ножица, хартия. След като доказахте, че може и да не се дъните на филмови анализи, днес продължаваме с експеримента. „Хартията” е (съвсем първосигнално) сценария, основата и отива при Чейс. „Ножица” са актьорите – с тях се заема Форман. „Камъка” е режисурата, нея поема моето момиче – Камерън. Целият съм в слух.

Едуард Нортън

Форман: С цялото ми уважение към маестро Де Ниро, очакванията към него са неоправдани. Той е солиден, повече от авторитетен, но и леко отстранен от образа на Джак Мейбри. Виждали сме го в уникални роли, всепризнат е като един от най-добрите актьори на своето време, но очевидно понякога му се налага да се снима и в нещо, което не е скроено по неговата мярка. Някак си не му отива да играе прецакания, средно статистически американец, без път и истински живот, на една крачка от пенсионирането, който трябва да напише доклад за психическото състояние на поредния затворник, жаден за условната си свобода. Де Ниро се задъхва в кожата на персонажа, но не мисля, че проблема е във възрастта. По-скоро е интоксикация от атмосферата на снимачния терен. Това условие на средата донякъде влияе и на Едуард Нортън. Той изгражда своя затворнически персонаж без дефекти, с присъщия за работата му импровизаторски талант и успешно го превежда през трансформациите, заложени по сценарий от авторите, но – неговият Стоун не кара зрителите да съучастват. Асоциации с постиженията му особено в „Американска история Х” и „Боен клуб”, без да споменаваме „Прецакването” (отново партньорство с Де Ниро, друго ниво!), „Италианска афера”, „Илюзионистът” и дори „Цветният воал” (по-добър резултат на същия режисьор!) са неизбежни – и не в полза на работата по „просветления” Стоун. Йовович не получава задачи, по-различни от обичайните за нея – присъства, закача се с мъжете, съблазнява, радва се на секса и създава поредния образ на празноглава жена – съпругата на Стоун, която си го иска на свобода. Най-общо мисля, че наблюдаваме инфекция, предизвикана от токсини в средата. Самите актьори вероятно не са засегнати, но образите им (в различна степен) са отпаднали, страдат от безсилие и са на път да придобият онова особено свойство/качество – хората да гледат през тях.

Мила Йовович и Робърт Де Ниро

Чейс: Съгласен съм с казаното дотук. От анамнезата става ясно, че сценарият е дело на Ангъс Маклаклайн (Angus MacLachlan – Gaelic: MacLachlain), който преработва собствената си пиеса, написана през 2000 и изпробвана веднъж на сцена през 2003 година. Персонажите са инфектирани с неубедителност още в текста – наблюдават се предвидими взаимодействия, декламират се очевидни и добре познати истини. Сюжетът не се откроява с оригиналност – затова и няма да бъде запомнен (за разлика от други затворнически филми като „Изкуплението Шоушенк” и „Зеленият път” на Франк Дарабонт, или „Пророк” на Жак Одиар). Според мен именно историята и текстът на сценария са източника на зараза за цялата нервна система. О, и решението да се сипят библейски откровения по радиото като фон на много от сцените е неуместно и доста отблъскващо – вярващите недоумяват, а останалите негодуват.

Робърт Де Ниро и Франческа Конрой

Камерън: И ето, че стигнахме до „камъка”, който е властния авторитет над „ножицата”, която пък вече е употребила „хартията”. Наблюденията на колегите доказаха откъде тръгва заразата, притеснителното в случая е, че имунната система на организма вероятно не е направила и опит да създаде съответните антитела и да се пребори с проблема. Лабораторният анализ доказва, че адаптираната пиеса с успех би могла да се заснеме и във вариант театрална постановка – филмът не се отличава с особена кинематографичност. Ако текстът не предполага авангардни решения, не трябва ли именно на режисьора да му хрумнат поне няколко нестандартни идеи, с които да направи филма забележим?! Отново на режисьора се пада отговорността да развие персонажите в работата си с актьорите – а резултатът, обобщен преди малко от Форман, най-вероятно е резултат именно от недостатъчна активност на нервните импулси.

Хаус: Тогава всички ще се съгласим за очевидна автоимунна диагноза – организмът сам на себе си е враг. Не особено оригиналната основа се оказва основния токсичен източник, заразени са главните действащи лица, режисурата усложнява възпалението с обезцветена история, чиито кадри и сториборд от типа „план-контраплан” са изпълнени професионално, но не и вълнуващо. „Стоун” за нас се превърна в доказателство как талантливи актьори от ранга на Де Ниро и Нортън могат да изпаднат в ситуация без изход и дори в ролята си на свръх-важни елементи да не успеят да спасят филма. Хайде, деца, време е за дежурство в клиниката…

Operation Kino: Огромни благодарности на Къди за ревюто.

коментари
 
Отговорете »

 
  • lilia
    2010-10-11 at 12:44

    Процеса е взаимен.Ако и от двете страни няма идейност-пропада.Когато идеите са в повече има от какво да се избира.Така става по-добре.

    Отговор

  • 2010-10-11 at 13:54

    Психопатке, поне си научи граматиката, докато тролваш.

    PS Т'ва за Лилията, иначе ревюто е супер.

    Отговор

  • 2010-10-11 at 13:59

    Това е едно изключително оригинално ревю. Не знам дали е "по материали" на чуджта преса или е авторово, но ме израдва тотално. Филмът ще се гледа някой ден, заради сравнителния анализ. :)

    Поздрави!

    Отговор

  • Къди
    2010-10-11 at 14:53

    Благодаря за оценката 😉 не е по материали от чуждата преса, идеята се роди съвсем спонтанно, и популяризацията е заслуга изцяло на г-н Дринов! все още си мисля, че на част от четящите/пишещите за кино колеги формата ще им се стори доста претенциозна, но се радвам, че на вас ви харесва :) както писах вече тук, киното е една от моите страсти и съм щастлива да я споделя със съмишленици 😀

    Отговор

  • 2010-10-11 at 17:18

    Наистина сплитването е много яка идея. браво

    Отговор

  • 2010-10-12 at 02:26

    @UZUMAKI

    Lilia не троли, тя така си пише. Не бъди толкова критичен :)

    @Nostromo

    Къди е уважаван от мен доктор :) и изключителен приятел, която много ценя. Радвам се че ти харесва диагнозата, защото като всеки добър текстописец и тя страда от известни притеснения, че нещата ѝ са претенциозни. :)

    @Къди

    Докторе, както винаги благодаря. Имаме съвсем леки разминавания в диагнозата тук, но това са подробности за друг ден, когато няма да съм такъв умреляк :(

    @lammoth

    * виж отговора за Ностро :)

    Радвам се, че и на теб ти допада. :)

    Отговор

  • 2010-10-13 at 04:06

    Зачестяваш, Къди! Зачестяваш! :)

    А аз се радвам, ли(лия), радвам! :)

    Отговор

  • Къди
    2010-10-13 at 14:06

    Знам, че ще стане скучно, може би и досадно… Дори за втория текст имах голеееми колебания дали повторението няма да изглежда вече too much… Читателите тук са верния коректив – критики и "хейт"-ване приемам на воля! Все някога ще зарежа екипа, и ще превърна Къди в единствен кино-наблюдател, но някак ми беше интересно да експериментирам с тази "докторска" шега… 😀

    Отговор

  • 2010-10-13 at 18:30

    Не е "ту мъч", има място за поне още един експеримент с този екип. После като самия Хаус ще го смениш. :) Мен само тази помия Камерън ме дразни. Искам номер 13! :))))

    Отговор

  • 2010-10-14 at 02:10

    Сега се сетих, че имаше един Къди в стражите на Пратчет.

    Другото ревю да го напишеш като техен случай :)))))))))))

    Отговор

  • Антон
    2010-10-14 at 04:02

    …май ви харесва да сте елитарни в този форум…

    Отговор

  • 2010-10-14 at 04:27

    @Антон

    Защо така реши? Разгледай наоколо и ще видиш, че стилът ни е всякакъв друг, но не и елитарен.

    А ако пък имаш предвид, че ги разбираме нещата, так си е. :)

    Отговор

  • 2010-10-15 at 01:54

    Хубаво е, че стиловете са разнообразни :) и на ревютата, и на коментарите под тях… А дали точно това ревю има претенция за елитарност – едва ли. По-скоро вманиачеността на една специфична телевизионна вълна се опитва да прелее в други водни територии 😉 Даже според някои спецове-кинокритици е стилът е претенциозен в стил "младокът-писач, на когото просто му се е прищяло да оригиналничи". Присъединявам се към изводите – диагнозата е вярна 😉

    Отговор

  • Антон
    2010-10-15 at 02:53

    @Дринов

    … разгледах… разбирате ги нещата…

    Отговор

  • 2010-10-15 at 03:32

    @Svetly

    Човек се доказва цял живот!

    @Антон

    Ха-ха-ха! Това беше шега, но щом казваш… :)

    Отговор

  • 2010-10-17 at 15:12

    Трима актьори към залеза на своите кариери.Каквото и да е ревюто,филмът ще бъде гледан.Най-малкото заради саундтраците.Дочух, че били убийствено добри.

    Отговор

  • 2010-10-17 at 17:00

    Неочаквано за мен, филма се оказа голяма депресия.

    За Саундрака не мога да кажа, защото ми е тотална мъгла – не си го спомням въобще :(

    Отговор

  • Александър
    2010-10-18 at 01:55

    Неочаквано за мен както каза Дринов, филма се оказа голяма депресия.

    Накрая като излязох от кино салона и незнаех какво да кажа и да правя …

    Отговор

Коментирайте