Бялата лента / White Ribbon

Стане ли въпрос за филм на Ханеке, мненията задължително се разделят на две. Ще си позволя да изразя мнение, че противниците му са или хора, за които психологията е отвлечено понятие, или такива, които отказват да приемат, че във всеки от нас се крият демони, които при определени обстоятелства могат да ни накарат да се държим необяснимо. Съзнателно или не, и в двата случая става въпрос за самозалъгване, което не означава, че проблемите не съществуват, ако се правим, че не ги виждаме.

Според думите на режисьора, „Бялата лента” е филм за зараждането на Злото. Децата от историята на Ханеке представляват поколението, при което нацизма достига своя разцвет. Под на пръв поглед обикновената история за кризата в едно затворено общество прозират корените на насилието, чиито семена покълват върху благодатната почва на религиозни, политически и социални предразсъдъци, за да дадат обилни плодове две десетилетия по-късно. Детската невинност се оказва просто една бяла лента върху ревера на все още младите, но вече изпълнени с омраза създания. Основното постижение на филма е, че разбива на пух и прах клишето, че насилието непременно трябва да бъде кърваво и брутално. Много често то може да бъде прикрито от добри намерения и да приема лицата на хора, които сме смятали за свои близки.
Какво кара хората да мразят? Какво ги изкушава да се поддадат на злото? Къде се намира границата между здравия разум и лудостта? Възможно ли е престъпното поведение да бъде оправдано с думите: „Дадох на Господ възможност да ме убие. Щом не го направи, значи е на моя страна.”? Както винаги, при Ханеке въпросите са много повече, отколкото отговорите. За него е по-важно самото пътуване, отколкото крайната цел. В типичния си съзерцателен стил, той бавно и методично влиза под кожата на зрителя, за да го остави като хипнотизиран върху финалните надписи, които минават в пълна тишина.

Бялата лента / White Ribbon

Не мога да пропусна и визуалното съвършенство на филма, някои кадри от които сами по себе си са произведение на изкуството. Заснет първоначално в цвят, по време на постпродукцията „Бялата лента” е конвертиран в черно-бяло, за да отговаря по-точно на атмосферата на епохата. Специално за случая операторът Кристиян Бергер изучава черно-белите филми на Бергман, заснети от Свен Никвист. Резултатът е впечатляваща визия, напомняща за архивна фотография.

Бялата лента / White Ribbon

Напълно в реда на нещата, филмът получи по-голямо внимание в Европа, отколкото в Америка. След като спечели „Златната палма”, той незаслужено беше пренебрегнат при раздаването на Оскарите, за сметка на далеч по-безличния „The Secret in Their Eyes”. На безрезервните поддържници на Академията ще припомня лекия скандал, който се заформи, след като се разбра, че точно в категорията за чуждоезичен филм членовете й не били длъжни да гледат филма, за който гласуват. Така или иначе, харесван или не, „Бялата лента” безспорно е филм от категорията „трябва да се гледа”. Ако не за друго, поне за да си припомним, че и киното е изкуство.

от break

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

22 Comments

  1. Благодаря!

    Познавам доста хора, които могат да се цанят за членове на академията 🙂 Знаят кой филм е хубав, и кой не, без да са ги гледали наистина 🙂

  2. И аз да изкажа признателност!

    И да вметна идея – защо да не си организираме Академия "ОК" 😉 и да си раздаваме наши си награди? нещо като "ъндърграунд-алтърнатив" версия на "мейнстрийм"-а? няма да оценяваме само бг-филми, ами ей тъй на – примерно в края на всяка година гласуваме за всички филми през годината (ще си подготвим въпросник с разнообразни критерии), селектираме номинации и после ги подлагаме на втори вот с цялостна оценка за всеки филм… условията ще ги "полираме" допълнително – ако се възприеме налудничавата ми среднощна идея, де 😀 сигурна съм, че поне на десетима от хората, които пишат и четат в този сайт ще им бъде забавно 😉

  3. Дринов, точно по този повод с гласуването, тази година си дадох ясна сметка за това, колко лошо функционира системата. Доколкото ми е известно, на членовете на Академията (за каквото е там) им изпращат DVD-та с филмите, за да ги гледат. Тук ако греша ме поправете, но така съм чел някъде. И какво се получава – те не се докосват до реалния мащаб на даден филм. Не се знае и на какви системи за домашно кино ги гледат. Може и на портатични плеъри да "оценяват" филмите. Ето заради това се пренебрегват понякога филми, които напълно са си заслужили големият екран. Кристален пример – АВАТАР…

    Svetly, идеята от една страна е добра, но от друга не всеки би успял да изгледа всички филли от годината. Причините могат да са всякакви – от забавяно разпространение на кино или DVD, или изобщо от липсващо такова, до липсата на физическа възможност. А от сваляне на някакво копие от интернет и бързото му превъртане за отбиване на номера няма смисъл.

  4. @Svetly

    Аз участвам, стига да не е нещо претенциозно 🙂 И също така важно условие е "условията да бъдат полирани" на по бира. 🙂

  5. @Тито

    Американците 80 години си я правят тази система, явно си им харесва 🙂

    Не трябва да забравяме и, че "Оскар" си е тяхна награда, а не "Сетовна" или на КойЧО от Подуене, който много знае. Те си гледат политика икономически интереси и какво ли още не и едва ли им пука какво мислим ние 🙂 Пък и не мога да се тормозя и за техните проблеми. :)))))

  6. Дрин-сан, идеята ми хрумна съвсем ненадейно, съгласна съм за условието за полиране на условия 😉 Мисля, че в случая е важна импровизацията – що да не се позабавляваме 😀

  7. Привет –

    Ще си позволя да вметна – че не съм съгласен за „The Secret in Their Eyes” – аз бях развълнуван и впечатлен от филма – има един момент малко преди края в който се втресох даже – и 'палача' и 'жертвата' бяха еднакво уязвими – и зрителя ги вижда в цялата им (непреодолима) човешка слабост.

    'Бялата лента' също много ми хареса – спомням си, че си мислех колко безумно трудно ми се струва да може да се създаде нещо подобно – колко убедителни а хората от екрана – и кяк нямаш идея дали в следващия епизод ще са 'добри' или лоши' – защото са едното и другото едновременно –

  8. Аз също съм назад с „The Secret in Their Eyes”, но когато за първи път гледах "Бялата лента" останах потресена – за мен от този филм струи жестокост. Не мога да приема, че целта оправдава средствата и че майсторската работа на режисьора може да е самоцел. Самото решение да разкажеш подобна верига от истории е болно в зародиш. Искрено вярвам, че този ш**ан свят може да се промени само човеците престанат да се замерват със злоба и жестокост. Привържениците на елитаризма ще кажат – о, това е важен подход, ето – Ханеке разкрива злото в зародиш, за да се "борим" с него, за да го преодоляваме, побеждаваме, унищожаваме… не усетих така филма. За мен това беше безстрастна дисекция на болно общество, а всяка липса на отношение (когато я усетя) ме отблъсква. И някак си имах чувството, че режисьорът мазо-садистично се е наслаждавал на това, което подготвя/създава и предлага впоследствие на публиката. Съвсем друг е въпросът дали въобще има публика у нас за подобен тип филми… бих поставила диагноза "тумор в мозъка", но – както се видя от написаното преди малко – съм пристрастна, което не е говори добре за докторските ми умения…

  9. Не съм гледал The Secret in Their Eyes, но определено останах разочарован от White Ribbon. Съгласен съм с всички впечатления, отразени в ревюто, но въпреки невероятна визия и дълбоките идеи – лентата е твърде мудна. Скуката е големият порок на "елитарните" заглавия.

  10. Прав си , но понякога скуката е субективно понятие. Една приятела намира "Карибски Пирати" за скучен – не тъп, не нещо друго, а скучен. 🙂

  11. Според мен този филм има публика, не е скучен – и ние дължим на себе си усилието да получим това от него, което той със сигурност може да ни даде –

    Аз смятам, че в разказаната история – освен основанията за ‘шок и ужас’ има причини и за надежда. Само, че ние трябва да ги намерим сами – и те

    може да са различни за различните хора. И това е съвсем ок –

    За мен специално – една такава причина за надежда бе Учителя. Той очевидно не бе религиозно или идеологически обременен, бе най-нормален, защото използваше разума си и защото търсеше и имаше съвсем осезаема въжможност за любов. Друг въпрос е, че не бе по неговите сили да предотврати странните инциденти – дори и да бе стигнал до някакво свое обяснение за конкретния извършител – или извършители. Както е и друг въпрос колко по фундаментално стресиращ и убедителен бе Доктора –

    В едно интервю Ханеке споделя, че ‘киното’ като изкуство по дефиниция се осланя по-малко на въображението на зрителя отколкото други изкуства – като музиката или изобразителното изкуство, или дори литературата – която оставя на въображението на читателя да си ‘изгради’ образите на героите. Киното като форма неизбежно си служи с образи – и когато историята разказва или внушава само едно нещо – ангажимента на зрителя по време на и след филма е минимален – защото той чува думите, вижда образите и ‘знае’ точно какво е станало.

    Прибира се – и заспива … и на другия ден не се и сеща дори –

    В ‘Бялата лента’ според мен не е така – защото наред с нещата, които знаем, има и такива, за които знаем много малко, или съвсем нищо – както и такива за които подозираме няколко неща едновременно. Има и такива, които само ги чуваме –

    Ето защо – дефинитивни обобщения и изводи какво точно значи цялото нещо не могат да бъдат обективни или изчерпателни –

    Поразителна за мен бе премеренаата точност на необходимата дистанция – за да бъде разказвано обективно и убедително нещо, което да е вярно за конкретното общество в което се е случило, но също така да е валидно и за нас – днес – и да има резонанс и в нашите глави като си мислим – какво, как и защо правим с нашите деца, например. Всички тези – и много други неща – са вътре във филма – изобщо той е така и богат и пестелив, така сдържан и безапелационно ангажиран, че просто ‘естетически’ крещи да бъде разровен по-надълбоко –

  12. Някой може ли да сподели къде , в кой сайт може да се открие този филм ? Благодаря предварително 🙂

  13. Не би трябвало да може да се открие в сайт, тъй като Арт Фест го разпространява в България 🙂
    Ако се съберат 10-тина желаещи да го видят – гарантирам програмирането му в Дома на киното! 😀

  14. Пиратският залив не се интересува кой е разпространителят в България. 🙂 🙂
    Сори, не се сдържах. 🙂

  15. Филма е повече от добър за някаква си Златна палма или каквото и да е друго.,върховна класика напомняща позабравените на някои от нас Андрей Тарковски и Ингмар Бергман,жесток филм е…