Уолстрийт: Парите никога не спят

Greed’s still good
от на 2010-09-19
 

УОЛСТРИЙТ: ПАРИТЕ НИКОГА НЕ СПЯТ

През 2001 година, след години прекарани в затвора, финансовата акула Гордън Геко (Майкъл Дъглас) излиза на свобода. Светът, който той познава, е променен почти до неузнаваемост, но едно нещо си остава абсолютна константа – алчността. Алчност, която изправя световната икономика пред невиждана криза. Седем години по-късно, по всичко изглежда, че Геко е намерил своята ниша и се опитва да намери връзка с отчуждената си дъщеря Уини (Кери Мълиган), която излиза с млад и изключително талантлив брокер, Джейкъб (Шая Лебоф), чиито ментор се самоубива, след като става жертва на същата тази алчност, олицетворена от финансовия мениджър Бретон Джеймс (Джош Бролин), пред който дори Геко изглежда като аматьор. Покрусен от загубата, Джейкъб вижда възможност да си отмъсти на Джеймс, но за целта трябва да се споразумее с Геко, което в крайна сметка може и да не се окаже най-добрата идея.

Никога няма да забравя първия път, когато гледах „Уолстрийт” на Оливър Стоун. Тогава голяма част от финансовите и икономическите измерения на историята, както и моралните проблеми, свързани с тях ми се изплъзваха и си спомням как това формира в мен известно уважение към хората, занимаващи се с тази материя, която не разбирах.

Шия Лебоф, Джош Бролин и Майкъл Дъглас

Това, което мога да кажа сега – 23 години по-късно – е, че нещата почти не са се променили. Този странен свят ми е все толкова чужд и неразбираем, само дето сега, въпреки че продължавам да не го разбирам изцяло, мога да усетя отражението му върху личното ми съществуване. Това, което ме успокоява са думите на самия Гордън Геко, че в момента има по-малко от трийсетина човека, които напълно разбират какво наистина се случва във финансовия свят.

От гледна точка на пресъздаването на този икономически свят – включващ „мехури”, „морални рискове”, банкови фалити, безпрецедентни „бейлаути” и още безброй елементи – филмът бележи право в десетката. Проблемът е, че на част от героите им липсва многоспектърното измерение на характерите. Те са прекалено едноизмерни – или чисти идеалисти, или чисти злодеи – средно положение няма. Всъщност Джейкъб Мур (Лебоф) има определени окраски на сивото, но това е просто нищо в сравнение с образа на Бъд Фокс (Чарли Шийн) от първия филм, който между другото има доста приятна поява в този филм. Всички останали са просто по калъп. Уини е толкова „бяла”, че чак заслепява, и дори любимецът ми Джош Бролин като злодея е прекалено „черен” – никакви други нюанси. Дарт Вейдър в „Нова надежда” имаше повече дълбочина.

Уолстрийт: Парите никога не спят

Разбирам решението на Стоун в сегашната ситуация, но не мога да приема, че от абсолютен злодей Гордън Геко е превърнат едва ли не в герой. Въпреки че имаме подобаващо завръщане – We are back in the game – и в крайна сметка изглежда, че той получава всичко, все пак остава вкусът за един примирен и семейно ориентиран дядо(?), което лично мен не ме радва. Тотално безчувственият и пресметлив „Гекон” ми звучи къде, къде по-правдоподобно.

Шая Лебоф, Кери Мълиган

„Уолстрийт: Парите никога не спят” може да не е перфектен филм, но определено е най-силният филм на Оливър Стоун от „Обратен завой” насам и по моето лично мнение удря право в целта що се касае до пресъздаването на моментното икономическо състояние на САЩ и на света. Честно да ви кажа направо съм поразен от „моралните рискове” и как абсолютно никой не носи отговорност за „престъпните” си (но в действителност не и незаконни) действия.

При все минусите си, това е един от най-добрите филми за тази година и също като първия филм, всеки уважаващ себе си кандидат икономист трябва да го гледа.

„Isn’t it strange? The same people who laugh at gypsy fortune tellers take economists seriously.” – Cincinnati Enquirer

коментари
 
Отговорете »

 
  • lilia
    2010-09-19 at 18:40

    Светът на парите е доста задължаващ… и не лесен

    Отговор

  • 2010-09-19 at 19:05

    Не се сещам за нищо по-задължаващо! :(

    И що се касае до мен, определено е "не лесно". :)

    Отговор

  • Алекс
    2010-09-19 at 21:25

    За да има контрапункт на статията аз да си кажа, че за мен това е не само от най-тъпите филми на годината, но и изобщо.

    Няма значение колко актуална е тематиката и какви истини показва – ако ме интересуват такива неща по-добре да изгледам някое предаване на икономическа тематика по телевизията.

    Актьорската игра е на ниво турски сериал и ако някой сега седне да разправя, че това е вследствие на сценария само мога да отговоря, че всички замесени просто е можело да подминат проекта.

    Но тук се връщаме на култовата реплика "Greed is good" и веднага оправдаваме актьорите, които чисто и просто са си взели едни добри парички за поредната халтурка.

    Защото без халтурки актьори като Бролин няма как да си позволят лукса да участват във филми на Уди Алън, за които знаем, че се снимат на приятелски начала за без пари.

    И понеже сега "Уолстрийт" ще направи най-малко 300-400 хиляди в родния бокс офис при все каква е простотия, после да не се чудите защо няма да видите другия тазгодишен филм именно на Бролин – "You will meet a tall dark stranger" на Уди Алън. По до болка вече познатата причина, че подобен род заглавия изискват големи усилия, за да се докарат въобще на екран в БГ, а после обикновено не си избиват и разходите по разпространение.

    Ясно е, че потребителя не го интересува кой филм как стига на екран и дали е мейджърски или независим, но в такъв случай няма и основание после да се оплакваме какво се давало тук по екраните.

    А не знам парите дали никога не спят, но Фокс определено няма да спят докато ви прибират парите за поредния си тазгодишен "шедьовър".

    Отговор

  • 2010-09-19 at 23:49

    @Алекс

    Знаем за теб :))))

    Само не виждам как можеш да атакуваш именно за този филм, при положение, че тази година има 150 по-големи боклука. Не си прав!

    Отговор

  • Алекс
    2010-09-20 at 00:40

    Или аз лично не намирам 150 по-тъпи филма, или ти си изгледал 150 филма повече от мен тази година – това е логичното обяснение.

    А иначе не съм прав разбира се, седнал обикновено пиша коментари 😉

    Отговор

  • 2010-09-20 at 01:17

    Естествено, че не си изгледал 150 по-тъпи, след като харесваш "Скатавки" :))))))))

    Отговор

  • Алекс
    2010-09-20 at 04:02

    "Скатавки" заслужава да бъде харесван само заради първоначалната идея за заглавие, която беше "A Couple of Dicks" и която аз настоявах да преведем като "Двойка чепове".

    За съжаление маркетинговата машина на Уорнър реши, че заглавието е твърде скандално и го промени на "Cop out".

    Отговор

  • 2010-09-20 at 04:18

    “Двойка чепове” :))))) Това щеше да избие! :)

    Уви, нямаше да спаси филма :))))

    Не знам що се сетих за идеята на един колега от вече бивша разпространителска фирма, "Transformers" да се казва "Трансформаторите"!?! Т'ва сериозно! :)))))

    Отговор

  • Milbo
    2010-10-01 at 13:40

    Тъй – и тук ще си позволя два реда –

    Гледах го вчера и към него приложих моята система за гледане на някои филми – която съм я кръстил условно – филмус interruptus – според която в подходящ момент преди края на филма си тръгваш – за да избегнеш така разочароващия момент на пълното му 'олекване' – Системата работи безотказно – тръгваш си с положително чувство – преди някоя насилена 'развръзка' – с едно леко любопитство, което стои с теб по-дълго отколкото – ако видиш края –

    Хареса ми играта на Майкъл Дъглас – той в момента гледа две малки деца – и ми се стори, че играе и себе си донякъде – Стори ми се, че на същинските протагонисти на филма – диалозите може да се сторят малко 'филмови' – обаче има едно нещо, което трябва да се отбележи и е много важно: те се опитват да напишат сценарий и да снимат филм за нещо, което се е случило миналата година – Това според мен е адски трудно – Няма да давам за пример нашите опит да покажем какво става с нас – през последните двайсет години –

    Отговор

  • 2010-10-01 at 13:53

    Ха-ха, много яка система за гледане. :) Ще взема да я пробвам с някой, не много приятен филм.

    Нашите опити за анализ на политическа или икономическа ситуация са жалки през 99% от случаите, без значение дали са за близкото или далечното минало.

    Отговор

  • Gabriella
    2010-10-06 at 19:29

    Ревюто звучи многообещаващо, темата е страхотна, ще го гледам днес…

    Отговор

  • 2010-10-06 at 20:33

    @Gabriella

    Много, ама МНОГО ще ми е интересно да чуя мнението ти за този филм. :)

    Отговор

  • Gabriella
    2010-11-02 at 13:03

    И аз най-накрая го гледах този филм и макар че по принцип съм фен на Оливър Стоун, останах със смесени чувства. Преди всичко образът на Майкъл Дъглас беше непропорционално хубав (жив и с много обрати!) за разлика от другите. Иначе много добра структура, верни факти – идеите са политически коректни, на места остроумни… но като рецепция отключва само рациото. Няма емоция, нещо по-лошо – няма енергия. Най-много ме изкефи старчето, което помнеше Голямата депресия. Абе… страната на неограничените възможности напоследък е доста ограничена в ментално отношение. Задава се Голямата Идейна Депресия :)

    Отговор

  • 2010-11-02 at 14:37

    М, да. Липсва му малко енергия, ама това го отдавам на тематиката :)

    А голямата идейна депресия се чака от 1910 насам. :) Това е като "Краят на историята" 😉

    Отговор

  • MadMax
    2011-02-03 at 04:41

    Филмът го гледах преди месеци, когато излезе на кино и доказателство за това дали ме е впечатлил е факта че се сетих за него едва след като прочетох ревюто. Това е от този тип филми, които разчитат на единствено на успеха на първата серия и реализацията не представлява нищо повече от хрумване между другото на мастити холивудски тарикати на партия бридж и пури или след няколкодневен запой във вилата на Чарли Шийн, приключил с поредната кома на последния.

    Приятно беше да видиш старите старите мутри на Майкъл Дъглас и Чарли Шийн (очевидно излязъл от комата навреме за снимките) в носталгичните роли на Гордън Греко и Бъди Фокс.

    Удоволствието за мен беше единствено да се насладя отново на класата на Майкъл Дъглас. Ще повторя думата "класа", защото тя най-точно според мен характеризира Майкъл Дъглас. Тоя човечец вдъхва някакъв аристократизъм във всяка роля която играе, щеше да е интересно навремето да беше пострелял руснаци като Джеймс Бонд, вмъквайки се някъде между Тимъти Далтън и Пиърс Броснан.

    Издразних се много на две неща: първото е клишираната роля на Кери Мълиган – не знам ролята ли беше такава или момичето не си даваше зор, но предизвикваше гадене всеки път като й видя състрадателната физиономия, и второто нещо беше Шая Лебьоф – тоя пич, не знам поради еврейския си произход ли, не знам какви хоризонтални умения има, но го пъхат във всеки втори филм … ок, не съм експерт, може и да става, но почна да ми става досаден … лично мое мнение :)

    Ролята на Джош Бролин можеше да бъде изиграна с по-голям успех и от Бате Енчо (абсолютно нямаше да има значение при тези 5 минути и половина игрално време). Общо взето пичът така отби номера, че подозирам че са му казали че играе в реклама на баници "Бела".

    А за Оливър Стоун твърдя че напоследък наистина прекарва повече време да прави компания на Чарли Шийн в изследване на границата на човешката издръжливост на различни видове опиати. При все че Чарли Шийн е наистина класа в това отношение.

    Малко дълго се получи, надявам се не съм прекалил със словоизлиянието си и въпреки малко саркастичния ми подход, не смятам че филма е бил в топ тъпи филми. Просто е правен между другото.

    Комплименти за ревюто и поклон за Майкъл Дъглас и Чарли Шийн … за последния наздраве !!!

    Отговор

  • 2011-02-03 at 12:19

    Мълиган винаги гледа като пребозало яре, ама на мен ми допада. :) Друг е въпроса, че героинята ѝ е малко смотана. :)

    Наздраве!

    Отговор

Коментирайте