Писател в сянка - ревю

Юън Макгрегър е Сянката, писател нает да напише мемоарите на бившия министър-председател на Великобритания, Адам Ланг (Пиърс Броснан), който е намерил убежище в САЩ след обвинения във военни престъпления. Скоро обаче това, което изглежда като перфектна възможност за професионалната кариера на писателя се превръща в истински кошмар, който може да доведе до смъртта му.

Наистина не ви е необходимо да знаете повече за сюжета на филма. Това, което трябва да знаете е, че без съмнение Роман Полански е един от най-големите майстори на кино изкуството и само един бегъл поглед над филмографията му, съставена от произведения от ранга на „Бебето на Розмари”, „Китайски квартал” и „Пианистът”, ще ви убеди в това.

"Писател в сянка" - Юън Макгрегър и Пиърс Броснан

И най-новият му, почти камерен трилър „Писател в сянка” е поредното доказателство за това, че който го може, си го може. Изключителна атмосфера, ритъм, съспенс и изпълнения. Всъщност не си спомням кога за последно съм гледал трилър, в който тези отделни елементи да си пасват по такъв начин. Горещо го препоръчвам на всички, на които им се гледа интелигентен политически трилър, не чак от класата на „Трите дни на Кондора” или „The Parallax View” например, но все пак много близък.

Причината, поради която той не е съвсем от тяхната класа, лично за мен се крие на две места. Прекалено явна и не особено елегантна политическа критика и конкретния финал на филма.

"Писател в сянка"

Политическата тема си е характерна за писателя Робърт Харис, който все пак е бил журналист, приближен на Тони Блеър – колкото и да се отрича на базата на това кога е писан романът, послужил за основа на сценария, и за най-най-малките е пределно ясно, че именно той стои в основата на образа, изигран от Пиърс Броснан. Явно под действието на закон номер едно в писаното на каквото и да е – ”пиши за това, което познаваш” – Харис е вложил една идея повече персоналност в образа на премиера и така нещата са се приближили по-скоро към личната критика, вместо към едно изследване на изолацията и изгнаничеството на модерните политически фигури, което според Харис е една от основните теми. Прибавете към това и обяснимата неприязън на Полански към Съединените щати и ще ви стане ясно, че политическото послание, касаещо управата на Буш и цялата пост 11.09 политика на американското правителство, не е едно от най-фините.

Що се касае до финала – единственото друго нещо, което мога да посоча като недостатък – мога да кажа, че идеята на авторите да придадат по-мрачен край на и без това мрачната история, подобно на шедьовъра на Полански „Китайски квартал”, лично според мен е претърпяла провал, тъй като той идва прибързано и нелогично, в пълен диссинхрон с всичко, което сме видели до момента. Относно идеята и намека, които се крият зад него, предпочитам да не ги коментирам, защото шансът да ви издам нещо сериозно е 100%.

"Писател в сянка" - Оливия Уилямс и Том Уилкинсън

Няма как да се коментира филмът без да стане дума и за актьорите. Юън Макгрегър е на обичайното си високо ниво, но изненадващо за мен, той е засенчен както от Пиърс Броснан – никога не съм бил от големите му фенове, но няма как да не призная, че тук той прави повече от отлична роля – както и от Оливия Уилямс, която определено свива цялото шоу от двете звезди. Най-голямата наслада обаче са поддържащите актьори, който въпреки че са на екран едва за няколко минути, успяват да се проявят като истински бижута. Става дума за Тимъти Хътън, Джеймс Белуши (който е почти неразпознаваем с гола глава), винаги уникалния Том Уилкинсън и легендарния Илай Уолък, който, предполагам, няма нужда от никакво представяне.

Накрая само да обобщим, макар да не е шедьовър, „Писател в сянка” е интелигентен филм с изключителен ритъм и страхотна атмосфера, който за пореден път доказва неоспоримия талант на Роман Полански. Ако сте любители на добрите трилъри, не виждам как можете да останете разочаровани.

Similar Posts

Вашият отговор на Nostromo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Броснан вече се е доказвал в отрицателни роли, така че за него нямам никакви съмнения, а за Том Уилкинсън просто нямам какво да кажа – жив титан. Ще гледам да го гледам (хех) скоро.

  2. Да, приятно е филмчето :))))

    Броснън – Пиърс не Чарлз 🙂 – много ме радва в "Шивачът от Панама" 🙂

  3. Той оня беше Бронсън. А "Шивачът…" и мен ме израдва, но не повече от "Томас Краун". 🙂

  4. А, верно че беше Бронсън. Егаси излагацията :)))) “Томас Краун” е доста приятно филмче, но Броснън в "Шивача" беше супер самоироничен и затова ме изкефи толкова.

  5. Хареса ми , но е далеч от любимия ми „Китайски квартал”.

  6. След многото бози този филм беше приятна изненада и го препоръчвам горещо.

    Броснън понякога ми е леко сладникъв, но в последно гледаното с него – тук и в Remember Me, му се радвах много. 🙂

    (в споменатите по-горе филми – също)

  7. @веселин билалов

    Много малко филми са от класата на "Китайски квартал"! Този също не е изключение! 🙂

    @Точка

    И мен ме изкефи в "Remember Me". Филма, колкото и да беше евтин и елементарен също ми допадна.

  8. Току-що го изгледах и съм във възторг! Малко ми лиспваше душа, но предполагам е било умишлено, защото стоеше много добре без сантименталности и социално-хуманни еуфории…

    Много, много съм доволен. И макар че туистът беше на границата на посредствеността, беше много стилно и изпипано всичко. 9/10.

    И сега като добър колега, ще му драсна ревю! 😀