Последният повелител на въздуха / The Last Airbender

Гледали сме и по-тъпи детски приказки

Поради настъпилите наскоро промени в киноразпространителския ландшафт у нас,  пропуснахме доста филми на „Universal” и „Paramount”, а тези, които все пак успяха да дойдат, го направиха с месеци закъснение. Такъв бе случаят с „Шрек завинаги” и сега по-специално с „Последният повелител на въздуха” – и двата изненадващо „договорени на парче”.

В следствие на това забавяне, хората, които се интересуват от кино – такива като мен и вас – са прочели абсолютно всичко, което има да се чете за филма – или поне са чули – и така отиват в киносалона с доста сериозен предварителен багаж. А когато става въпрос за „Последният повелител на въздуха”, този багаж (според  Rottentomatoes) се изразява в 93% отрицателни ревюта, които определят филма като един от най-лошите от последните няколко години.

При такова единодушие е трудно да си кажеш, какво пък, на мен може да ми хареса. Едно е мнението ти да не съвпада с това на Ибърт, друго е с 93% от хората, които смятат същото и за „Операция „Четири лапи”. Към това добавям и факта, че Шамалан и друг път се е излагал качествено  – „Явлението” беше просто безобразен – и затова подхождам към филма с презумпцията, че наистина ще гледам нещо грандиозно глупаво.

И сега въпросът за милион долара – или двеста хилядният му български еквивалент – е наистина ли е толкова зле? А моят личен  отговор е „и да, и не”.

Общо взето филмът има три големи недостатъка:

Недостатък номер едно: 3D-то. Истинско безобразие, пред което „Сблъсъкът на титаните” изглежда като някакъв недостижим  връх. Да оставим настрана това, че не служи на историята, но картинката е така деформирана, че на моменти изпитвах истинска трудност да гледам. Особено в случаите, в които Шамалан беше решил да си поиграе с дължината на кадрите, скачайки непрекъснато от герой на герой по време на две от битките. Заради това 3D, не мога да преценя дали ефектите си бяха кофти или то ги прецакваше.

Недостатък номер две: сценарий и сюжет. Историята е така подбрана, все едно гледате втори епизод на някой дълъг сериал, в който важната завръзка ви е преразказана в едно изречение. Поради това, героите, които виждате, са ви напълно чужди. Чужди в смисъл, че е трудно да се идентифицирате с тях. Иначе са си познати до болка и както винаги си плямпат за справедливост, чест, хармония с природата и т.н. и т.н. И за да продължим с аналогията, точно когато усещате, че нещо може и да се получи, всичко свършва с „очаквайте в следващите епизоди”. И не си мислете, че става въпрос за добре познатите ви вратички за продължения. Тук говорим за гигантска порта, която е толкова голяма, че просто е имплодирала в себе си и е засмукала (и подчинила) целия филм. Не искам да пускам спойлъри, но можеше Аватарът да усвои още едно-две неща от арсенала, с които са разполагали тези преди него.

Недостатък номер три: актьорите. Или по-скоро техните изпълнения. Гледайки филма, не бихме повярвали, че Шамалан е изкарал едни от най-добрите изпълнения на Брус Уилис и Мел Гипсън – да не говорим за феноменалната роля на Хейли Джоел Озмънд. Тук положението е повече от трагично. Лично за мен единственият човек, който не мога да нарека абсолютна дупка  е Шон Тоуб – слава на лунния и водния дух, че го имаше него. Дори Клиф Къртис леко понакуцвашев 30-тината си секунди екранно присъствие. Всъщност като се замисля, този недостатък номер 3 трябва да бъде променен на „режисьора”.

Знам, че това не са малки недостатъци, но реално погледнато, само с няколко много мънички напъни в правилната посока можехме да имаме една доста прилична приказка. Например, струва ми се, че трябваше режисьорът и сценаристът да са различни хора. Уви Шамалан –  който само дето не си снима сам – не ги уважава тези работи и в желанието си да се справи с всичко е забравил, че става въпрос за екранизирането на цяла, предварително съществуваща история – а не просто някоя от неговите хрумки с изненадващ край – и е изпуснал нещата от контрол. По всяка вероятност акълът му е бил в някое от замислените продължения на филма.

Означава ли обаче всичко това, че филмът е най-голямата трагедия за годината? Ако имаме предвид пропуснатата възможност за нещо готино, сигурно да, но иначе, лично аз не мога да кажа такова нещо. Дори и с всичките си недостатъци, разгледан като детска приказка за най-малките – ама наистина най-малките – „Последният повелител на въздуха” е просто на светлинни години пред  престъпления като „Котки и кучета: Отмъщението на Кити”, „Мармадюк”, „Операция „Четири лапи” и темподобните им, както и пред 95% от романтичните комедии през последните няколко години.

Плюс това, лично за мен филмът има едно неоценимо предимство – въпреки че е глуповат, в нито един момент не доскучава. Даже напротив, времето направо лети и ми се струваше, че има мегдан да вкарат поне малко разработка на образите. А като прибавите към това и уникалната музика на Джеймс Нютън Хауърд, наистина не виждам, за какво е цялата тази патърдия, че филмът е тъп.  Много важно, няма да е последният.

Пусни коментар