„Стъклен дом”

Повече от 47 000 човека са членове на фен страницата на „Стъклен дом” в социалната мрежа Фейсбук. А в общественото пространство все се повтаря, че българите предпочитат да мразят, отколкото да харесват нещо. За сравнение, групата против Мис България 2009 Антония Петрова е малко над 46 000 души, да не говорим за групата против миналогодишния избор за песен на Евровизия на Красимир Аврамов (която, между другото, е моя и е първата от този вид ) – тя доскоро имаше едва 10 000 човека. Защо направих горните сравнения. Защото ми се иска да ви убедя, че в България може да се създават успешни продукти. „Стъклен дом” е именно продукт, а не арт произведение, нито изкуство. А той е успешен, защото е стъпил на основни правила, които работят в телевизията.

След първите няколко епизода се чуха тихи вопли на обикновени хора и „експерти”, които недоволстваха, че „действието се забавя и вече не е така динамично, както в първите епизоди”. Извинявам се, но не е ли това естественият живот на един телевизионен сериал? В началото епизодите са наситени с много информация, случките са важни и многобройни, зрителите се въвеждат в сюжета, запознават се с персонажите и най-важното – аудиторията започва да симпатизира на едни и да не харесва други герои. След това, естествено, действието постепенно започва да се нормализира, ако щете и да се разтяга. Това е нормален похват по няколко причини. Първата е, че по този начин зрителят се държи в напрежение. Втората е, че не е „здравословно” да изхабиш всичките си козове в началото, защото за края нищо няма да остане. Преди месец във в-к „Труд” излезе „експертен” анализ на „Стъклен дом”, където се твърдеше нещо безумно: „Стъклен дом” е ситком (???). В други медии се изразяваше съжаление, че не може да се сравнява с любимите ни сериали „Приятели”, „Всички обичат Реймънд” и др.

„Стъклен дом”

Ситком означава „ситуационна комедия”. Безсмислено е да обяснявам защо „Стъклен дом” НЕ е ситком и следователно защо не може да се сравнява с подобни сериали. Освен това, нека си признаем с ръка на сърцето, че дори и в „Приятели” е имало „по-силни” и „по-слаби” епизоди. И все пак коренната разлика мрежду двата споменати продукта е, че единият е сериал, а другият – поредица. Сериалът има продължителни сюжетни линии, които се разтягат в течение на много серии. Поредицата разказва конкретна случка, чиито начало и край обикновено са събрани в един епизод, рядко в два.

Нека не забравяме, че „Стъклен дом” не се излъчва всеки ден, той не е направен за ежедневно програмиране. Трудността при подобен вид сериали е да успееш да накараш хората да очакват една седмица новия епизод. Така да структурираш предишния и така да го завършиш, че зрителят да изпита дори физическа нужда да види продължението. И авторите на българския сериал успяват да го направят. Успяха за кратко време да издухат „конкурента си” „Забранена любов” и неволно да събудят останалите водещи телевизии, които в момента усилено търсят екип, който да създаде успешен сериал собствена продукция.

„Стъклен дом”

Часът, в който се излъчва, е избран така, че да обхване аудитория, която по-скоро не би гледала турските сериали. За които впрочем никой не се оплаква, че разтеглят действието и изкуствено го забавят, нали?. Какъв е изводът – „Стъклен дом” е успешен продукт, който успя да спечели българската публика, а както разбрахме, е продаден и в Турция. Феновете му се увеличават непрекъснато, а началото на новия сезон се очаква с любопитство. Между другото, докато писах този текст, в групата на „Стъклен дом” са се присъединили още 7 човека

Similar Posts

Вашият отговор на Svetly Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Браво за анализа. Гледах си го с кеф, въпреки един – два леко бездарни елемента. В сравнение със "Забранена любов" си е Star Wars направо :))

  2. " В сравнение със “Забранена любов” си е Star Wars направо" :)))))))))

    Аз още му се моткам, но сега вече задължително трябва да го гледам 🙂

  3. Тук надуших някакви кощунствени изказвания, касаещи "Star Wars"… Не мога да си представя дори подобно сравнение… Може би е препоръчително да се гледа, но и аз още се "ослушвам" по темата – може би защото намирам време за "Доктор Хаус" (култ) и "Двама мъже и половина" (класика) – не, че трябва да бъдат сравнявани, просто Дедо Боже дава само по 24 часа в денонощието… за сега…

  4. Хаус става все по-тъжен в новия сезон. Ако някога го видя наживо, ще го гушна и ще започна да го успокоявам 🙁

  5. Това ПАК ще е класически култ! Няма такъв човек – както казват днес младите – "кърти мивки" 😉 Ами – тъжен – реалността е това 🙂

  6. И все пак "Стъклен дом" е толкова тъп, че на моменти си го гледам, като пародия. Да, от техническа гледна точка е направен добре, особено като за български филм, но играта е трагична. Другия голям проблем на филма, е че в стремежа си да прилича на американските филми, самите персонажи са заприличали на американци. Просто не мога да повярвам, че такива случки могат да станат в България, нито че има хора с такива характери. А и е толкова шаблонен, че нищо не може да ме изненада – беше ясно от началото, че тия двамата ше се оженят(оше примери?).

    П.С. Гледал съм го два-три пъти, и то не цели епизоди, че то не се търпи. Приятели ми разказват сюжета.