“А отборът” - ревю

“А отборът” е най-шумният, непретенциозен и несериозен филм, който ще видите, поне до излизането на “ The Expendables”.

Около десетина минути гледам това изречение и да ви кажа честно нямам идея какво повече може да се каже за филма. Ако сте запознати с историята на сериала или пък сте гледали пълните с „неприличен” екшън трейлъри, значи знаете какво имам предвид. Става дума за типичен летен филм. Абсолютно непретенциозен, забавен и лековат. Също както в сериала и тук екшънът е „over the top” – от онзи вид, който ще накара досадните, вечно плачещи за реализъм „професори” по приложна механика и физика да въртят очи и да пъшкат отегчено, а сюжетът е по-скоро схематичен и има само една цел – да ви за баламосва между отделните епизоди, кой от кой по-неправдоподобен. Тоест „А отборът” е като „Сексът и градът 2” за момченца, само дето дори и да не ви допадне се съмнявам, че ще ви накара да се чувствате неудобно.

“А отборът”

Екранизирането на класически телевизионни сериали е почти толкова пипкава работа както и екранизирането на игри. Разликата е, че тук поне има няколко положителни примера – кино версиите на „Невъзможна мисия” и „Маями Вайс” са си направо произведение на изкуството – но да си призная честно въобще не съм очаквал нещо в тази посока. Всъщност, надявах се на по-мъжествена версия на един от най-любимите ми „guilty pleasures” „Ангелите на Чарли”. И преди да попитате дали съм се побъркал и дали въобще съм гледал някой епизод на „А-team” ще ви кажа, че като малък бях голям негов почитател и дори имах плакат на екипа в стаята си. Сега, това може и да не е нещо невиждано, но поне моите приятели и връстници не могат да се похвалят със същото и общо взето, когато някой виждаше плаката казваше за Мистър „I Pity the Fool” Ти, „това не е ли негърът от „Роки 3”?”. Така че, да, гледал съм „А-team” и въпреки това очаквах филмът да бъде „Ангелите на Чарли” на стероиди.

“А отборът” - Шарлто Копли

В крайна сметка не бях много далеч от истината – целият филм може да се синтезира само в една реплика на Ханибал , която е „Overkill is underrated”. Голям и много шумен. Така че, правете си сметката. Ако търсите интелектуални предизвикателства, по-добре не си правете труда го гледате. Лично аз нямам никакви проблеми да се забавлявам на такъв тип филми и като се замисля го направих и тук, само дето не успях да се изкефя на макс. Просто, след края на прожекцията не ми се искаше да взривявам неща и да газя наред. От друга страна не мога да отрека, че по време на прожекцията не бях съвсем в настроение и е възможно от втори опит и да ми се получат нещата.

На финала само да спомена, че доста се израдвах да чуя оригиналната тема от сериала и че ако не друго, актьорите бяха прилични. Не, че има какво да играят, но поне си личи, че са се забавлявали. Човекът, който ще привлече вниманието ви, без никакво съмнение е Шарлто Копли, който свива цялото шоу (освен в моментите когато лее-ко преиграва). Този човек е супер готин и голям кретен и неслучайно доста хора му предвиждат добра кариера. Разбира се, имам и доста забележки, но да ги изтъквам би означавало да се заяждам ненужно. Само ще кажа, че можеше все пак Джесика Бийл да я дават малко повечко.

Similar Posts

Вашият отговор на MadMax Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. Най-хубавото на този тип филми е че рядко оставаш разочарован, тъй като не очакваш нищо … приятели ме бяха подготвили за невъзможни каскади, купища гилзи и взривове и филмът точно това си беше …

    моментът в който току що паднали от небето с танк и излизайки от езерото в което се бяха приземили, кретените попитаха шашардисания рибар "Дядка, накъде е Берлин" предизвика доста дълъг необуздан смях у мен … заради това само си струваше да се гледа хахаха

    човек има нужда от подобни филми понякога