Прекършени прегръдки / Los abrazos rotos

За киното с любов.
от на 2010-06-01
 

Прекършени прегръдки - ревю

След като бе показан на „14 Международен София Филм Фест”, най-после дойде времето последният филм на Педро Алмодовар „Прекършени прегръдки” да се появи в редовната програма на кината. И като казвам редовната, разбирайте „за такъв род филми”, което ще рече не повече от два, три екрана. Така при все, че Педро има огромна популярност у нас, филмът му отново ще мине почти незабелязано.

„Прекършени прегръдки” е история за страст, ревност, предателство и вина. Това е историята на Хари Кейн, сценарист и писател, който живее в тъмнина и в буквалния, и в преносния смисъл. Преди 14 години той претърпява тежка катастрофа, в която губи зрението си. В онази съдбовна нощ обаче, Хари загубва и нещо много повече. Той загубва себе си. Сега едно неочаквано посещение ще отключи паметта му и Хари Кейн ще разкрие спомените си пред Диего – синът на неговата асистентка, който е един от малкото хора, на които наистина държи. Той ще разкаже на Диего за човек на име Матео Бланко, за неговата истинска любов и за това как Бланко в крайна сметка се превръща в самия Хари Кейн.

Прекършени прегръдки

„Прекършени прегръдки” е и реверанс към златните години на Холивуд от 50-те и 60-те години. С него Алмодовар за първи път декларира любовта си към кино изкуството в цял филм. Досега почти във всички негови творби сме откривали същата тема в някой отделен епизод, сцена или актьорско изпълнение, но никога в такъв мащаб. Същото се отнася и за използваната от него техника на разказ в разказа или филм във филма. Тук той е опитал да вплете всяка една идея или страст, свързана с неговото усещане за това изкуство, и поради тази причина ми се струва, че „Прекършени прегръдки” е един от най-сложните му в драматургично отношение филми.

На филма обаче му липсва емоционална тежест. Прекалената мелодраматичност и като че ли предвидимият и не дотам оригинален финал – в който ни се разкриват няколко достойни за сапунка тайни – му пречат да се нареди сред най-добрите произведения на Алмодовар. Това обаче, не бива да ви притеснява, защото както се казва, филмите на Алмодовар се делят на два вида, добри и много добри.

Както винаги под режисурата на Педро, неговата муза Пенелопе Крус прави отлична роля и просто грее от екрана, доказвайки за пореден път, че е нещо много повече от красиво лице.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2010-06-01 at 23:39

    Съгласен. Филмът е доста слаб, в сравнение с останалите му.

    Алмодовар е легенда.

    Отговор

  • 2010-06-02 at 14:32

    Нямам какво да добавя :)

    Отговор

  • 2010-06-02 at 16:28

    А си мислех, че аз ще съм първият, който ще му пише ревю, похвално за избора ти:)

    Отговор

  • 2010-06-02 at 16:41

    Аз съм учуден, че няма много ревюта на филма, при положение, че беше показван на феста, а Педро е изключително популярен у нас. Ще се ослушвам за твойто мнение :)

    Отговор

  • 2010-06-03 at 19:41

    Дрин сан, чест и почитания за безпристрастния поглед, ала и аз очаквах някак/като че ли повече от Алмодовар :) По някакъв начин ми напомня творческите "приливи-отливи" на Уди Алън, и при все че "очилаткото" ми е свърх-любимец – и той си има "крива на успеха"… та така – в следващо очакване :)

    Отговор

  • 2010-06-04 at 03:35

    Аз съм го включил в личната си класация за 2009 (виж линка) и дори съм драснал няколко реда за него. Което е доста показателно за масовите продукции напоследък, тъй като филмът наистина не е на нивото на доста от предишните Алмодоварски филми… и въпреки това…

    Отговор

  • 2010-06-04 at 13:49

    Интересна класация. И аз съм правил Топ 10 за 2009, но без коментар и само за филми показвани по кината в календарната година. Без заглавия от Феста, Киномания и други подобни. Тъпо, но такива бяха правилата на мястото където работех. Както и да е. Исках да те поздравя за "Home, който и аз бях включил. Много ми хареса този филм, а музиката му е направо жестока. И преди някой да каже нещо, гледал съм както "Барака", така и "Коянискатси" – който смятам за най-добрия от този род филми.

    Отговор

  • 2010-06-05 at 04:55

    Дааа, Koyaanisqatsi е и според мен. Както и Chronos – макар да е кратък и не толкова социално ориентиран, но за сметка на това още по-изпипан визуално.

    Отговор

Коментирайте