План Б - ревю

Честно да ви кажа не знам какво се случва с родното кино разпространение. Акълът не ми го побира, защо някой би желал умишлено да ни причини вреда с разпространението на филми като този. Всъщност причината е ясна, и тя не е само в парите. Става въпрос за това, че на големите мейджъри въобще не им пука за нас. Става въпрос за това, че всеки, който опита да пусне независими филми бива смазван – както от политиката на големите мултиплекси, така и от публиката, която не стъпва в кината, когато става въпрос за качествени филми, а се рои за пълни помии като тази. Е, дами и господа, ако сте от тези, които ценят интелигентното или добре направено развлекателно кино, свиквайте. Така както аз ги виждам нещата, оттук насетне нищо добро не ни чака. Само блокбастъри и романтични комедии до откат. После се чудете защо пиратството процъфтява – не е за друго, а защото има търсене за качествени филми, които не се предлагат у нас или ако се предлагат, е на прекалено висока цена.

План Б - ревю

За да сме наясно още от началото и за да не губим ценно време, пристъпваме направо към въпроса. „План Б” е доста зле. Няма да се опитвам да ви уверявам в противното. Филмът е безкрайно ограничен, изпълнен с плоски и обидни стереотипи, клишета, творческо безсилие и в добавка е гарнирани с една безлична Дженифър Лопес. Честно да ви кажа, не знам какво се случи с тази жена. Още си спомням колко беше готина в „Извън контрол”. Всъщност, едно време дори и в тъпотии като „Анаконда” и „Клетката” излъчваше неподправен чар, а сега за съжаление той липсва напълно. На всичкото отгоре, извинете ме за цинизма, вече сме неспособни да се израдваме и на голямата й дупара, на която – доста елементарно – във филма е обърнато специално внимание. Общо взето става въпрос за романтична комедия от най-лошия вид, която използва понятието комедия в най-широкия възможен смисъл и която за пореден път показва сериозната криза, в която е изпаднал жанрът.

Ако от трейлъра и всичко останало, което сте видели до момента от филма, не сте се уверили , че той не струва и имате нужда от още доказателства, ето и накратко историята: когато героинята на Лопес Зоуи е още малка, майка й почива, а баща й я изоставя. Така тя бива отгледана от баба си – която има партньор в живота, но тридесет години го чака да й предложи брак. Сами можете да се досетите какви комплекси свързани с обвързването създава това у Зоуи. Сега, когато тя е тридесет и няколко годишна – ауу, ужас -, и след като очевидно е пропиляла възможността си за нормално семейство, решава, че е време еднолично да си направи такова като забременее по изкуствен път. Точно тогава обаче, каква изненада, се поява забавен, чаровен и леко нахален господин, който иска да й открадне таксито и както се оказва да провали плановете й. Този господин пък страда от още по-големи комплекси, които няма нужда да споменаваме и започналата връзка между двамата заплашва да влоши положението на нещата още повече.

План Б - ревю

Прибавете към това един два поддържащи образа, които са „супер яки” защото могат да казват думи като „вагина” и „лайна” или пък защото са решили да раждат у дома си – сцена, която е едно от най-потресаващите неща, които съм имал щастието да гледам напоследък – и ще получите пълна картинка за стойността на филма.

Не знам какво повече да кажа освен, че ако искате да гледате свястна романтична комедия на подобна тематика, пуснете си „Позабременяла”. „План Б” не става и за резервен вариант.

Similar Posts

Вашият отговор на Nostromo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Сигурен съм, че си прав за въпросния "План Б", но да охарактеризираш "The Cell" като тъпотия е най-малкото несериозно. Още повече пък да го изтипосаш до такава боза като "Анаконда"…

    Или си гледал първите 5 минути и си си казал, че не става (за което също нямам обяснение, защото началните сцени с целия си сюреализъм и саунда на Хауърд Шор са сами по себе си класика), или субективната ти оценка за визионерския подход на режисьора е на километри от обективната…

  2. Не знам за големите мейджъри, 'щото съм почитател на малките мейджъри :Р

  3. @Nostromo

    Какво да ти кажа? „Клетката” определено ме радва – има едно две неща в този филм, които ми пълнят душата – визията, музиката и разбира се Винсънт Д’Онофрио . По принцип не бих го нарекъл тъпотия и не знам защо така ми се е получило изречението – може би под въздействието на конкретния „ревюиран” (ако има такава дума) филм. Разбира се всякакви сравнения с „Анаконда” са несериозни.

    В този филм има само едно нещо, което ме дразни и това беше един момент към края, (не съм много сигурен, защото не съм го гледал отдавна) когато на екрана започват да цъфтят някакви цветя. Спомням си, че това адски много ме дразнеше. При все това, длъжен съм да ти кажа, че със сигурност филмът не ми е и сред най-любимите.

    Според обективното:)) ми мнение, той е някъде около златната среда. Нещо малко не му достига, за да ми стане фаворит.

    Заради леко хладния ти тон , предполагам, че не сме на едно мнение, ама какво да се прави. :)))))

    @The Comedian

    А средните мейджъри как ти се виждат? 🙂

  4. Митьо, за това какво ни чака от мейджърите, си напълно прав. Но за качествено, некомерсиално кино си имаме фест, София Филм Фест 🙂

  5. А, моля ти се, 🙂 далеч съм от мисълта, че мнението на някой друг трябва да се припокрива с моето, а и забележката ми изобщо не беше в тази насока. Просто мястото на "Клетката" не е нито до думичката "тъпотия", нито до "Анаконда", но разбирам, че явно просто "така ти е дошло" (въпреки че понятие си нямам защо). 🙂

    А момента с т.нар. цветя, които, доколкото си спомням, бяха някакви стебла, рисуващи орнаменти по ъглите на съвсем независимо от това развиващата се сцена, беше чисто и просто визуален похват, който пък мен ме изкефи на макс (е, да, какво да се прави). 🙂

    Тъй че нямаше хладен тон, а естетически обективизъм… 🙂

  6. И на мен ми е интересно. Точно след ревюто ти погледнах за следващите режисьорски изпълнения на Тарсем и явно тези дни ще се гледа. Първите пет минути ме карат да си мисля, че ще се пише ревю… 🙂

  7. Как така успяхте от ревю на това недоразумение наречено филм (който имах нещастието да гледам на кино и което ми костваше неопределено количество мозъчни клетки и две-три развалени приятелства), та как успяхте да стигнете до "The Fall". Наистина ще ми е много интересно да прочета мнението на хора които разбират, защото мен филмът ме впечатли, бях доста изненадан защото изобщо не очаквах това което се е получило и все още не мога да си изградя крайно мнение. Може би ще трябва да го изгледам повторно, вече подготвен. 🙂

    Дженифър Лопес …. само като написах името й почувствах как ново количество мозъчни клетки си заминаха безвъзвратно !!!!!

  8. Брейнсторминг му е майката. 🙂

    Аз лично не съм поразен от “The Fall”. Не е лош, но не ми е любим. Може би причината е, че обожавам "Йо-хо-хо".