"Робин Худ" - ревю

Предполагам, че ще съм един от малцината, но филмът определено ми хареса. Всъщност, намирам го за отличен, както и за един от най-добрите за годината до този момент.

Първо, това не е историята на Робин Худ, която всички познаваме. И слава богу. Аман от захаросани детски приказки за добрия чичко, който живее в гората и краде от богатите за да дава на бедните. В този образ има нещо много повече от безвъзратно остарелите представи за героя в приключенските филми от миналото с участието на Дъглас Феърбанкс или Ерол Флин. Знам, че това ще бъде един от големите минуси за хората, за които Робин Худ е имено това, но в крайна сметка, всичко има нужда от развитие. Тук говорим за един образ, който може и да е поукрасен с малко повечко излишна чест и доблест, но като цяло е истински и пълнокръвен, а не просто някакъв кух, имагинерен идеал. Истински, обикновен човек, чиято съдба или свободна воля ако предпочитате, го довеждат до момент, в който името му се превръща в нещо повече от легенда. То се превръща в надежда за свобода и по-добро бъдеще. Знам, че звучи малко евтино, но е самата истина.

Второ, това не е и „истинската история зад легендата” в онзи стил, в които бяха „Александър” или „Крал Артур”. И отново слава Богу, защото знаем, че тези претенции не бяха оправдани. Много грубо казано, това е една предистория на превръщането на Робин Худ в човека, който би могъл да вдъхнови познатия ни образ. Това е история за пътя, който изминава Робин Лонгстрайд, за да открие себе си и за отпечатъка, които той оставя върху хората. Отпечатък, който приживе го превръща в необикновения човек, познават като Робин Худ. Не е задължително тази история да бъде изцяло истина – лично за мен тя в по-голямата си част е пълна измислица – важното е да е правдоподобна. А тя е такава.

Ръсел Кроу - Робин Худ

Предвид имената на Ридли Скот и Ръсел Кроу сравненията с „Гладиатор” са абсолютно неизбежни, но според мен и абсолютно неуместни. Единственото общо нещо между двата филма е Ръсел Кроу и по-специално смешната му наперена походка на някой с таралежи под мишниците. Не може да не сте я забелязали, много е забавна. По скоро „Робин Худ” е филм от категорията на „Небесно царство”, само дето не е толкова поетичен. Сценарият му е почти толкова сложен с множество сюжетни линии и герои, някои от които в крайна сметка остават незавършени. Това обаче няма значение, защото те се явяват като допълнителни щрихи, които украсяват цялостната история и времето, в което се развива действието. Всъщност сега се сещам, че когато „Небесно царство” излезе по кината, той премина с не голям успех и доста критики, които ми се струват подобни на тези към „Робин Худ” В крайна сметка обаче, след време и след излизането на режисьорската вересия, нещата се обърнаха на 180 градуса и сега той е смятан за един доста добър филм. Струва ми се, че и „Робин Худ” го очаква подобна съдба. Но това само при положение, че не ви е допаднал първия път.

За техническата страна на филма няма какво да говорим. За визуалната също. Откъдето и да го погледнем си е истински шедьовър и ако случайно се размине с номинация за операторско майсторство, това ще е истинско престъпление. Просто Ридли Скот е майстор на епиката. Битките са мащабни, но изключително стилизирани и служат на сюжета, а не просто за забавление. Костюмите, сценографията, всичко. Въпреки това филмът не носи усещане като за класически холивудски продукт от златната ера в смисъла, в който може да се разгледа „Гладиатор”.

Годфри - Марк Стронг

Актьорския екип е феноменален и е един от най-големите козове на филма. Просто няма слабо място. Кроу, Бланшет, Макс фон Сюдоф, Марк Стонг, Оскар Айзък, Уилям Хърт, Кевин Дюранд, Дани Хюстън, Матю Макфейдън, когото не можахме да познаем, и не на последно място Скот ГраймсАрчи от „Спешно отделение”, който е най-големият кретен. Всичките до един правят страхотни роли. Ще попитате за акцента. Има го и този момент. Кроу не ме впечатлява с един от най-добрите акценти, но пък е на светлинни години от недоразумението, с което ни облъчваше Кевин Костнър.

Ако трябва да бъда честен имаше и един два момента, в който аха да ми се развали приятното усещане, но за щастие това не се случи. Също така, щях да бъда доста по-доволен, ако краят на филма бе в стил „Тъмният рицар”, без да показват финалните секунди на прекомерно щастие на Робин и дружината му в партизанското им селище в гората. Но всичко това са бели кахъри. Накрая, филмът пак щеше да ми хареса, дори и да не бяха ме обявили за един от двамата „Робин Худовци” от играта на дартс, на която и без това вече си бях спечелил страхотна халба за бира.

Similar Posts

Вашият отговор на Дринов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

30 Comments

  1. Сравнението с "Небесно царство" си е минус отвсякъде. Героични напъни и клиширани герои са най-малките му проблеми. Но смятам, че разбирам част от хората, които са се прехласнали по него – просто за мен егото на героя в този тип исторически драми, ми идва прекалено контрастно на фона на една реалистична представа за реалностите по онова време. Иначе няма как – ще се гледа…

  2. Да разбирам, че “Небесно царство” не е твоя филм :))) Аз не съм се прехласнал по него, но режисьорската версия е много добра. Препоръчвам я!

    Аз пък разбирам хората, на които не им допада

    "Робин Худ" ми допада много повече. Но както казах, аз ще съм сериозно малцинство. При все егото, което споменаваши и излишния фалшив патос, някак си успя да ме някефи.

  3. Мите, за едно си прав. Един от малцината си…:) Странно е, че забелязваш недостатъците на филма, но с лека ръка ги обявяваш за бели кахъри. Аз лично нямах големи очаквания, но въпреки това съм разочарован. Не помня да съм гледал някъде по-безличен Ръсел Кроу. Дори съм на косъм да кажа, че имам чувството, че въобще не е участвал в този филм. Както и да е… И аз имам халба, сещам се за нещо, което можем да правим заедно.:)

  4. Обявявам ги за бели кахъри, защото в нито един момент филма не ми доскуча и не подразни. Даже напротив, беше ме погълнал изцяло. По едно време Весето ме пита за нещо, което пропуснала и аз си помислих, че излизала и не съм разбрал. Спокойно можеше и да се е случило, толкова бях вътре. Беше ми забавен, интересен, адски развлекателен и изглеждаше феноменално. Битките бяха нечовешки и в нито един момент не ми мязаха на CG картинките във всички подобни продукции. Какво да не му харесаш? Освен това всички играеха жестоко. Ръсел Кроу си е абсолютно същия, като във всичките си филми. Нито по-лош, нито по-добър. За мен изключение прави само във „Вътрешен човек” и „Поверително от Ел Ей”.

    А относно халбите…много ясно, че така ще направим 🙂

  5. Забравих да вметна, че и музиката ме изкефи много. В началото ми се щеше нещо по-гладиаторско, но накрая запях друга песен :))))))))

  6. Ридли Скот отново доказа, че е майстор на историческия епос! Неизбежни са сравненията с "Гладиатор" и "Небесно царство", но този филм е различен.Просто задължителен 🙂

  7. Дринка, аз харесвам Кроу и в "Красив ум". И това е. Неслучайно казах, че ако не бяха Кейт, Уилям Хърт и Макс Фон Сюдов, филмът щеше да има мнооого повече минуси. Безусловно съм съгласна с теб, че като сюжет това е най-сполучливата до момента история за Робин Худ и с откъслечните ми спомени за далечното Средновековие, атмосферата изглеждаше правдоподобно, което си е предимство. Но, да ме прощаваш, аз се по-прозявах на баталните сцени… Много ли сме гледали, много ли сме обръгнали – не зная, обачеее тази част… натежава и не ми е интересна някак… Хе-хе – може и да е от възрастта (моята)! Музиката много ми хареса! Кейт много ми хареса (обаче и тя в доспехи – бррр, колко "захарно" се получи 🙁 )! Ала като общо усещане филмът ми е по-скоро скучновато "клише". По-добро от досегашните "робин-худ"-ови авантюри, ама… май очаквах повече… Дума да няма – Кроу си е изпълнил заканата да не прилича на Ерол Флин, и слава богу, ала какво от това?! Blade Runner отдавна е в миналото, не мога да оценя работата на Скот тук. Имам чувството, че някой AD е снимал и монтирал – няма нищо, което да не е "занаятчийско". Едната атмосфера и част от актьорите филм не правят…

    p.s. Аз харесвам Марк Стронг, ама по-скучен от неговия "злодей" скоро не си спомням да съм гледала…

  8. Не ти е от годините, а от това, че си моминченце :))))))

    И стига с това занаятчийство. Кога ще разберем, че това не е лошо нещо. Ако някой български режисьор можеше да го наречем така, щяхме да сме номер едно. Онзи ден, четох едно ревю, което някой наричаше така Тери Гилиъм за "Парнасъс". Е, айде стига. Мен ако питаш най-големия занаятчия на света е "маестрото" Фелини! Абсолютен недоклатеняк и истерик!

    И разбира се, че една атмосфера и едни актьори ПРАВЯТ филм. Примери хиляди! И последно всички хора които не харесват филма се кълнат в Марк Стронг 🙂 ти си първата. На мен ми беше приятен.

  9. Занаятчийството не е лошо нещо – ЮМисия Лондон" е пример за това 🙂 А от "Робин Худ" харесах най-много анимацията финлните надписи. Жалко, че дойдоха твърде късно….

  10. Филмът страшно ми хареса и то не само защото от няколко седмици няма какво да се гледа по кината. С риск да бъда анатемосана от кинокритическата гилдия :)))) тихичко смея да намекна, че ми хареса дори повече от "Гладиатор". Може би не е по-добър като цяло, но лично на мен са ми по-интересни british историйки, отколкото биографията на хора, които говорят на мъртъв език. Ха – казах го! :)))

  11. Такаааааа. Във вечер, в която нищо не вървеше, закъснявах, имаше задръствания и паркингът се оказа в ремонт, в момента, в който седнах в залата, забравих за всичко. "Робин Худ" направо ме погълна. При все че вече гледам филмите с поглед, неизбежно търсещ нещо, което да оплюе (за съжаление), този път няма за какво да се хвана. Филмът е страхотен, бе хора. Взима те, вкарва те в историята и те води за ръчичка до самия край – Светле, изобщо не знам как си се прозявала на местата, на които аз подскачах на седалката 🙂 Нищо не можа да ме подразни, дори и двойката до мен, които си разрешаваха домашните проблеми по време на филма. Отдавна не бях гледала толкова добър филм, дори може и да се поизхвърля, но май и за миналата година не мога да се сетя за подобен от жанра. И гледайте кино с усмивка, а не със съмнение :P:P:P

  12. @lulu и @Noq^

    Няма те си представа колко се радвам! Вече си мислех че съм само аз :))))

    @ay4

    A (i) – и с точка – или иначе казано корен квадратен от минус единица как се казва на български? 😉

  13. Мейт, не се засягай на случайните минувачи (като ау4) 🙂

    Плюс това, сега с това "мину" и "бългърски" ще вземе да те зачекне на правописна вълна 😛 (нищо, че е от бързане породено)

    🙂

  14. Приятен филм с нелеп край. Твърде много за разказване в недостатчно време. Ако го бяха направили минисериал по НВО примерно според мен щеше да им се получи по добре. Дано наистина като излезе режисьорската версия се разбере повече.

  15. Нелепо бързо се разви историята. От никой той стана водач на движението за права на народа, краля си промени мнението 12312 пъти какво да прави, биха се, сдобряваха се, биха се, появиха се децата от гората и се включиха в боя на малките си смешни кончета, лейди Марион направи безумно включване… абе нелепо беше

  16. Кралят въобще не си е менил мнението. Той ги лъжеше, за да може да ги използва. И защо една жена да не се включи в боя? Стига сме робували на предразсъдъци. Пък като имаше такъв момент във Властелина всички се радваха. И народът го следваше, защото се представяше за друг човек. Още повече имаше и харизма, наследена от баща си! 🙂 А децата не са деца, а някакви диваци от гората, а конете им бяха малки, защото не са бойни коне, а дребни кончета за оране. Все пак е интересно, че смяташ, че се е развила бързо историята, защото всички други критики, които чух бяха, че "много бавно върви филмът". :))))))

  17. Отидох… мислих,че ще гледам един от поредните "САЩ филми"… Очаквах това да бъде края на кариерата на Ръсел,но… Номер 1…Интересен прочит, страхотна игра и си мисля, че това е Робин Худ…

  18. дръпнах му hdtv-виту преди 6 часа, гледах го преди два… а леле

    Десанта при Нормандия, само дето бяха завъртели континента и Острова … и бяха прескочили няколко века… кво дъ фак беше това? Зидаря баща?! Тоя некъв масон ли беше?

    И ъгейн имаме един ивъл ивъл ивъл, та чак зъл персонаж- за да подскажем, че е много гаден избираме характерен мутро актьор, правим му прическа тип Ахим Лаурицен и скарфейс- готово! Имаме опозит на тотално добрия и превъзходен положителен герой… черно/бяло. Холивуд е щастлив, продуцентите и те… хамериканската публика пък има забава два часа и кусур- дъвка за окото, пуканки, битки, пуканки… мисъл и напрягане защо, кое и как е вредно… току виж се запитали за някои детайли, ако знаеха и история.

    И по разхвърлян филм не бях гледал… като японски хранителен магазин след земетресение… кетчупа в шоколада, меда в солта, месото при соята…

    Покърти ме и сцената "тука има- тука нема" … Робин Худ в ролята на джипси пред Централна гара…

  19. @Takeshi

    Както и сам може да се досетиш, абсолютно не съм съгласен с теб! 🙂 Въпрос на гледна точка. 🙂 Все пак, благодаря за споделеното мнение.

  20. Гледах го на кино и не ми хареса. Режисьорската версия определено е по-добра. Бих я гледал отново. „Небесно царство“ е последният добър епичен филм! : )