Центурион / Centurion

Предвид филмографията на Нийл Маршал, в нито един момент не сме очаквали „Центурион” да бъде филм с каквато и да е историческа идейност или еквивалент на „Гладиатор” (който впрочем си позволява огромни волности), „Крал Артур” или някой друг подобен и честно казано, той определено не е такъв. Това, което очаквахме от „Центурион” е железен млат и кървав топор (да не се бърка с джуджешката опера от Прaтчет „Кървав топор и Железен млат”) или с други думи казано, сеч, сеч и пак сеч. Пък ако между това се промъкне някаква интересна история за изчезването на прословутия 9-ти римски легион, което очевидно служи за вдъхновение на филма, още по-добре.

Историята е следната: 117 г. н. е. римската империя води ожесточени битки за Британия срещу дивите и жестоки племена на пиктите. Нашият герой се казва Квинт и е единствен оцелял след нападение на пиктите по границата с Империята. Той е държан в плен и при един опит за бягство е спасен от тръгналия на север Девети легион, воден от генерал Вирил, със заповед да заличат пиктите от лицето на земята и да убият лидера им Горлакон. Но когато легионът е нападнат на непозната земя, а Вирил взет в плен, Квинт и шепа войници са изправени пред тежката задача да оцелеят зад вражеската линия. В опит да спасят своя генерал, един от оцелелите извършва безчестно деяние, което разгневява пиктите и те се впускат неумолимо след Квинт и останалите, за да получат възмездие.

Лично за мен се оказа изненада, че филмът е по-скоро „Chase movie” и е по-близък по същност до доста уестърни и филми като „Апокалипто“ и „Последният мохикан“, отколкото до повечето исторически продукции, с които го сравняват. И не знам защо по дух адски много ми прилича на „Deliverence”. Това е един от най-големите плюсове на филма. Разбира се, относно качествата няма никакво място за сравнение, защото откъдето и да го въртя и да го суча, филмът е слабоват.

Мудно начало с едни от най-фалшивите и плоски диалози, които съм чувал напоследък и не особено успешен опит за изграждане на поддържащите образи, повечето от които минават съвсем инертно през историята. Без изненада е „money shot”-а на филма. Само дето става въпрос за “money scene”. Тази с избиването на 9-ти легион. Общо взето, това беше единственият момент, в който имаше от така жадуваната сеч и само тук успях да изпитам лека възбуда, предвид доволното количество кръв и вътрешности. След това, когато действието навлиза в изненадващата част с преследването, „Центурион” имаше шанс, въпреки лошия си старт, да се превърне в нещо повече от филм, който след седмица, най-много две ще бъде забравен. Маршал обаче, е решил да включи няколко клишета, които провалят този шанс. Най-дразнещото от тях е задължителната за такива филми жена, която обикновено е загубила съпруга си в битка или пък е прогонена от селото за вещерство (няма как да не се сетите за какво говоря), която води отшелнишки живот в гората и помага на нашите герои като ги лекува, храни и крие от лошите, при все че принадлежи на тяхната култура. Финалът също оставя горчив привкус, но за да не ви разваля филма – ако сте решили да го гледате – ще ви го спестя. Само ще кажа, че можеше да измислят нещо по-добро и оригинално.

Поставен в светлината на предишните филми на Нийл Маршал, като „The Descent” например, „Центурион” определено не струва, но в сравнение с „Денят на прокълнатите” направо е истински шедьовър. Голяма част от разочарованието ми е породено по-скоро от пропуснатите възможности, отколкото заради това, че той наистина не струва.