Шут в г*за  ревю

Още след първия тийзър бях убеден, че „Шут в г*за” ще бъде една от най-забавните филмови пародии, на който и да е от жанровете, считани от псевдоинтелектуалците и други големи разбирачи за низши. И колкото повече се запознавах с проекта и с идеите на комикса, толкова убеждението ми нарастваше. Когато в крайна сметка гледах филма, всичките ми очаквания и надежди се потвърдиха „and then some”! Защото, освен че си прекарах фантастично, филмът успя и да ме изненада, при това в неподозирана за мен посока и въпреки че страшно се забавлявах по време на прожекцията, напуснах салона леко умислен.

Искаше ми се да ви кажа за екшъна, за стилистиката, за десетките препратки, за това колко са яки актьорите, как след „Лошият лейтенант”, Никълъс Кейдж отново прави отлична роля, как малката Клои Мориц слага в джоба си абсолютно всички, как пред Матю Вон се откриват прекрасни нови хоризонти и да, искаше ми се да ви кажа за насилието. Явно обаче, за тези неща ще трябва да прочетете нечие друго ревю.

Шут в г*за плакт

Без да искам да си придавам излишна важност, да философствам и да морализаторствам за филм, чиято очевидна цел е да ни забавлява, искам да кажа следното. Между цялата забава, несериозния тон и изобилстващото, но овладяно и стилизирано насилие, той успява да бъде критичен и да повдигне няколко сериозни въпроса за деградацията на нашето модерно общество и тази на отделния индивид в частност. Някой би казал, че е абсолютна демагогия да прокламираш подобни неща и да налагаш идеи за антинасилие чрез насилие и според мен в това се крие голяма част от причината за отрицателните ревюта на филма. По принцип бих могъл да се съглася с едно такова твърдение, но не и за този конкретен пример. Защото, ако го направя означава да пропусна целия смисъл.

Това е филм, който взима първичната идея – метафората, която представляват всички супер герои, и я привежда в нашата реалност, без да жертва механизмите и похватите на жанра, в това число и безбройните му клишета. Така младежите могат далеч по-лесно да разберат и асимилират една сложна социална критика, на която при други обстоятелства биха обърнали гръб. И не, нямам предвид темата, с която повечето обикновени тийнейджъри биха се отъждествили – да притежаваш способността да бъдеш абсолютно „невидим” за своите връстници. Да си толкова болезнено обикновен, че да бъдеш лишен дори от „щастието” да се впишеш в категорията на добре познатите ни смотаняци. Не, това би било прекалено елементарно и ограничено в рамките на някаква възрастова граница, при все че има хора преследвани от проблема до края на живота си.

Това, което имам предвид е една критика, отправена директно към нас още в самото начало. Тя е за нашето бездействие и апатия. За очакването някой друг да ни свърши работата. За удобството на това да си кажеш, че един човек е неспособен да промени статуквото. В крайна сметка, дори нашият герой, който е твърдо решен да се противопостави с всички средства, които има на разположение, през по-голямата част от филма не е в състояние да погледне извън собствените си интереси и идеи и твърдо вярва, че „With No Power Comes No Responsibility”. Точно в това обаче, се оказва разковничето. Защото тази реплика е далеч по-ужасяваща илюзия от „Матрицата” и както в повечето случаи накрая ние – в лицето на „Трепача” – сме поставени пред избор. Дали да вярваме в нея и да загубим себе си или да направим нещо по въпроса и да бъдем герои, плащайки тежката цена за това, колкото и клиширано да звучи.

Шут в г*за ревю

Това, което искам да кажа за финал е, че ако не вие е страх да търсите смисъл на места, които не са част от вашия мироглед и разбирания, ще бъдете изненадани от филма и ще разберете, че цялата работа не е била самоцелна. Ако ли пък не, вижте го само заради чистото забавление, филмът не е нещо, което се вижда често по екраните. И в двата случая няма да съжалявате.

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Пич! Това ревю ме разби! Трейларът направо ме отчая,но сега ще погледна филма с други очи. Интересно, дали си прав…

  2. Sled tova review opredeleno shte gledam filma. Ako ostana pone na polovina iznenadan i zamislen kolkoto sled Watchmen shte sum mnogo radosten.

  3. В никакъв случай не очаквай нещо като “Watchmen”. Ще се разочароваш. „Watchmen” е тежката артилерия – прекалено сложен и многопластов е. Само по времето на началните надписи има тонове материал за размисъл. „Шут в г*за” няма такива претенции. Той е чиста забава, пълна с кретении от началото до края и по случайност може да ти каже нещо за света, в който живеем, но само при положение, че ти се слуша.

  4. не харесвам филми за супер герои, смятам ги за леко безмислен опит за франчайз, а и много са общо взето еднакви.

    на втората половина от kick-ass стоях буквално с отворена уста и не можех да повярвам, че някой всъщност е успял да създаде такъв филм. това за мен не е филмът на годината, а няколко години подред.

    впрочем, в българия наистина ли са го превели като "шут в г*за"? хаха

  5. КУРиозен, (почти) неангажиращ и забавен, но наистина твърде сериозен на моменти (7/10).

  6. Гледах гоооооооооооооооооооооо!!!!!!!!!!!! Първо на кино, а сега си го пускам на R5 (за 3-ти път) хОхОхОхОхО :)))))