Филмът според мен е чудесен – отлагах го дълго време, защото съзнателно не исках да гледам какъвто и да е филм за българско посолство където и да е – още по-малко български такъв…

Но не съм бил прав – на моменти се смях много – да се спори дали филмът е можел да е такъв или онакъв е безполезно. Полезното и конструктивно нещо е тези хора направили този филм – да имат възможност веднага да започнат работа върху друг…

Иначе, ме подразниха само акцента на Ана Пападополу ( и някои нейни реплики) и арсениста (как му бе името). Даже си спомням, че си помислих (гледайки ниския и несполучилв хумор на арсениста) – как хуморът през останалото време е интелигентен и забавен. Голяма роля за това и за цялостния успех на филма имат и чуждите актьори – и аз съм впечатлен от органичното им взаимодействие с нашите.

Да – шокът който е изживял Алек Попов озовал се в това наше посолство навремето е очевиден и може би познат на всички – всеки от нас има някакви (български) истории с българи по света. Аз се радвам, че талантът на Алек Попов и талантът на хората направили този филм ни помагат да видим това от адски смешната му страна – и така да намерим сили да приемем нещо, което обективно и изначално е съвършено неприемливо.

Някой път като намеря повече време ще драсна още нещо, ама по-натам

Яворе, какво, да не ти харесва?

Иначе и аз имам какво да кажа за филма, този път мнението ми се различава от това на гус’ин Дринов, но аре, като се върна в България, тогава