Луда нощ / Date Night

Най-трудни са ми ревютата за филми, за които не съм решил изцяло дали са ми харесали или не. В много случаи написвам няколко реда и текстът тръгва в неподозирана за мен посока и накрая излиза, че не е станал точно както си го представях. Всъщност единственото, за което още по-малко обичам да пиша, е за филми, които са ме докоснали емоционално, защото тогава просто не ми достигат думи, с които да изразя тези усещания „Луда нощ” се оказа от първия тип.

С няколко думи, Стив Карел и Тина Фей са в ролята Фил и Клер Фостър, щастливо семейство, чиито живот обаче, е хванат в капана на постоянното еднообразие. Дори и редовните им вечерни срещи, които отделят за себе си, са се превърнали в чиста проба рутинна инерция. Уплашени от скорошната раздяла на техни приятели, двамата решават да направят нещо по въпроса и когато пред тях се открива глуповата възможност да разчупят малко еднообразието, те се възползват от шанса. Това ги въвлича в едно не много оригинално, абсолютно неправдоподобно, но за сметка на това забавно приключение, което както можете да се досетите, ги изважда от комата, в която са изпаднали техните взаимоотношения.

В последно време екшън комедиите са поели по пътя на романтичните си събратя, които са в една грандиозна идейна криза, от която само едно-две независими заглавия успяват да се измъкнат. Това, което получаваме, е клише след клишето и като цяло една пълна безидейност и липса на логика. Всичко това може да звучи ужасно, но е неоспорим факт. „Луда нощ” има доста положителни ревюта, но за мен лично филмът доста опасно пази равновесие точно на ръба между трагедии като „Агент под прикритие” или „Ченгето на Мола” и наистина стойностни заглавия като (не знам защо точно това ми хрумна но…), „Големи неприятности в малкия Китай” или пък „Горещи палки” от по-новите.

Това, което в случая натежава в положителна насока, е присъствието на Карел и Фей. Ако ми позволите една груба аналогия, Стив Карел ми прилича на Героги Парцалев. Не е необходимо да прави нищо преднамерено смешно, публиката се смее само като го види на екрана да гледа с някоя от запазените си физиономии. Може да ви се стори странно, но това е факт, който съм забелязал, докато поработвах във вече несъществуващото кино „Център”. Поради тези причини, лично аз смятам, че Карел е едно от най-големите нестандартни комедийни открития от последните години, и изключително се радвам, че след като стана една от запазените марки на „The Daily Show” успя да пробие и в голямото кино. За Тина Фей какво да кажа? Изключителен комедиен талант. Работата и в „SNL” и „30 Rock” го доказва, а по всичко изглежда, че има бъдеще и в киното с по-големи роли от тези, в които сме я гледали досега. Нещата обаче, нямаше да се получат, ако липсваше химията между тях, а тя е налице. Просто няма момент, в който да ги гледам и да не съм убеден, че те са женени от години. Всъщност всички актьорски изпълнения във филма са на висота. За по две минути Джеймс Франко, Мила Кунис и особено Марк Уолбърг и Уилям Фикнър правят забележителни и абсолютно кретенски изпълнения. Единствените, от които не съм доволен са Рей Лиота и Common, главно защото ролите не им позволяват да се изявят и Джими Симпсън, към който напълно необяснимо изпитвам истинска неприязън.

Общо взето това е. Всичко се свежда до актьорски талант срещу липса на логика. И ако вземете предвид, че очевидно логиката не е това, към което се стреми филма, значи спокойно можем да приемем, че той става за гледане. Бонусът е, че говорим само за час и половина време.