Сблъсъкът на Титаните / Clash of the Titans

Гигантски скорпиони, тестостерон и mindless fun!

Казано максимално опростено, филма „Сблъсъкът на титаните” проследява историята на полубожествения Персей, който подхранван от омразата си към Хадес, отговорен за смъртта на родителите му, се отправя на епична мисия да спаси принцесата на Аргос Андромеда. За целта той трябва да открие начин да победи всяващия страх дори и сред властелините на Олимп Кракен, който Хадес изпраща на гражданите на Аргос, под предлог, че това е наказание за дързостта им да се опълчат на боговете. Всъщност Хадес цели да си отмъсти на Зевс, задето го е заточил в подземния свят.

„Сблъсъкът на титаните” е доста далеч от всякакво акуратно пресъздаване на гръцките митове и легенди, както и от сериозната драматургия, разработването на правдиви и дълбоки образи и въобще от каквато и да е било задълбоченост. Поради тази причина, повечето от актьорите нямат възможност да се изявят, тъй като сценарият не им предоставя много място за игра.

Точно в такива моменти обаче, можеш да видиш какво всъщност означава да си добър актьор. Защото докато почти всички преминават през филма на автопилот, включително и Сам Уортингтън, Рейф Файнс ни показва, че е бог в буквалния и преносния смисъл. Според мен, единственият, който може да се доближи до него като качество на изпълнението е Мадс Микелсен, който при това е в един от най-клишираните образи. Уви, неприятно впечатление прави красивата Джема Атертън и по-специално образа й, който просто е изсмукан от пръстите и тя общо взето се разхожда из филма само и единствено за красота.

В противовес на това, филмът няма никакви претенции за елитарност и успява да бъде изключително приятен и развлекателен. С две думи приключенски, PG-13 филм точно от типа, който очаквате да бъде един съвременен холивудски римейк. Притежава атмосфера, на моменти доста мрачна, която в комбинация с някои чисто хорър елементи му придават определен стил, който не е много характерен за филм от този род. А това може да бъде само в плюс.

Относно 3D презентацията. В последно време се изписа страшно много материал от хора, които са колкото запознати, толкова и не с 3D технологията, за нейното бъдеще, и т.н. През последната седмица обаче нещата загрубяха, а „Сблъсъкът на титаните” се оказа в центъра на ожесточен дебат, поради едно от най-коментираните неща свързани с темата, това на постпродукционното конвертиране, което в случая е направено само и единствено заради чистата алчност, породена от по-високата цена на билетите, а не поради някакво творческо решение. Като обикновен зрител, не дотам запознат с най-големите тънкости на темата, мога да кажа, че очевидно 3D ефектът във филма не беше на висота и още повече на моменти стоеше като абсолютен дефект. Струва ми се, че това не е просто плод на самовнушение и няма как да бъде отречено.

За финал можем да кажем, че още от първия тийзър на филма става ясно, че в своята същност той ще кратко и развлекателно произведение с няколко впечатляващи концептуални решения, добре изпипани визуални ефекти и нищо повече. Филм, който доста хора биха нарекли чисто и просто занаятчийски продукт. Лично аз обаче, не мога да приема точно това определение като сериозен минус, въпреки че напълно разбирам разликата между един занаятчийски филм и кино изкуството – колкото и отнесено и високопарно да звучи това понятие. Затова, при все всичките си проблеми, смело мога да кажа, че филмът притежава чар и би се харесал на почти всеки зрител, стига да не е някой от онези тесногръди хора, които нямат желание да си затварят очите за недостатъци в името на чистото забавление.

Пусни коментар