Отстреляй бившата / The Bounty Hunter

Първо за заглавието. „Отстреляй бившата” е интересен опит да се насочи публиката към действителния жанр на филма и, колкото и глупаво да звучи за хора, които не са в средите на ловния спорт, е далеч по-добре от „Ловец на глави”. И като казваме „по-добре” имаме предвид хората, които биха отишли на филм със заглавие „Ловец на глави” само и единствено, за да гледат качествен екшън. Просто не искаме да си представим как биха се почувствали те в последствие, ако заглавието не бе сменено.

Защото „Отстреляй бившата” е една от най-неоригиналните, клиширани и абсолютно лишени от творчески пориви романтични комедии (при това използваме „комедия” доста свободно), които сме гледали напоследък. На всичкото отгоре, както можете да се досетите, по-забавните моменти ги има в трейлъра, който, ако трябва да бъдем честни, е сериозна атестация за качествата на филма и не би трябвало да сме изненадани. Тук би следвало да кажем с две думи за какво иде реч, но честно казано, не бихме искали да губим време в представяне на историята – общо взето тя е клише до клише.

Не искаме да се повтаряме, но продължаваме да се чудим, защо Джерад Бътлър, който неведнъж е доказвал, че притежава и чар, и талант, избира да се снима в подобни плоски и бездарни сюжети?! Що се отнася до Дженифър Анистън, само от уважение към феновете й ще си спестим истинското ни мнение за нея и ще кажем, че все още сме в очакване да разберем защо е толкова популярна отвъд океана. Обикновено в този род филми има няколко поддържащи герои, които спасяват положението, но „Отстреляй бившата” се проваля и по този пункт. Изключение прави само Кристин Барански, която винаги е уникална, и за която ние е яд дори повече, отколкото за Джерард Бътлър.

Филм, който не заслужава парите ни, и който става само и единствено да му хвърляте едно око в неделя, докато готвите, почиствате или сте заети с някаква друга дейност, така че да не загубите напразно два часа от ценното си време.