Бог е изгубил вяра в хората или както ни уверява разказвача, му е писнало от всички глупости и поради тази причина изпраща ангелите си да ни “възвестят” за настъпващия апокалипсис. Единствената ни надежда се крие в “падналия” архангел Михаил, който, заедно с малка група отчаяни мъже и жени, трябва да запази живота на сервитьорка, носеща в утробата си последната надежда за човечеството. Как и защо нашата последна надежда се оказва неродено бебе, не е особено ясно. Важното е, че архангел Михаил ни уверява в това, а след като виждаме как собственоръчно си отрязва крилата и се въоръжава за предстоящата битка по начинq който би накарал и Джон Мейтрикс (Шварценегер) от „Командо” да се засрами, някак си сме склони да му вярваме.
Идеята Бог да изпрати армията си от ангели, за да накаже човешките същества за техния провал, ни изглежда прекрасна, още повече че Потопът се е поизтъркъл малко и да си кажем честно, не е много вълнуващо да зяпаме безспирното изливане на безкрайни количества вода. Разбира се, ентусиазмът ни е подкрепен и от факта, че сме почитатели на Пол Бетани, “gun” порното и на почти всякакви филми с ретро привкус, чието действие се развива в изолирано място, обградено от силите на злото, без значение от формата, вида или целта им.
В началото филмът е обещаващ. Визуално изглежда добре, ефектите са на висота, което не е изненада предвид факта, че режисьорът е бивш майстор на специални ефекти, а и музиката пасва идеално. Уви, след приятното начало и представянето на всичките персонажи, с навлизането на филма в същинската му част, ентусиазмът ни е леко попарен, а надеждите ни за качествени ангелски престрелки с в стил „Джон Ву” набързо се изпаряват. В крайна сметка, „Легион” се оказа муден, излишно „приказлив” филм, почти напълно лишен от качествен екшън. Изключение прави битката между Михаил и Гавраил, която, при все че не е най-великото нещо, което сме гледали, ни кара да съжаляваме за пропуснатите възможности. Всичко това щяхме да преглътнем, много по-лесно, ако след цялото време отделено за изграждане на образите, сред тях имаше поне един герой, когото не бихме определили като схематичен и клиширан. Това със сигурност е жалко, още повече че по-голямата част от актьорите във филма са сред любимите ни изпълнители.
Религиозните аспекти на филма няма да коментираме. Това все пак е фентъзи измислица – приемаме, че ангелите приличат на демони, които хапят хората като зомбита и по заръка на Бог ги избиват до крак. Това, което не можем да приемем обаче, е как разпването на човек на обърнат кръст би могло да мине за нещо извършено от или в името на нашия християнски Бог!
Въпреки че „Легион” не е най-трагичния филм, който сме гледали, и всъщност можете да убиете няколко часа с него, за финал сме длъжни да прибавим, че добри намерения, няколко пушки и един гол Бетани, кино не правят.
